Любовна балада за Григор и Никол
Писателят Калин Терзийски публикува в своя фейсбук профил противоречив стих за най-добрия ни тенисист Григор Димитров и неговата звездна половинка Никол Шерцингер. Ето творението на Терзийски:
Гришо и Никол били
Възрастни педерасти от Никопол
Целият град, който всъщност
не съществувал отдавна
Ги обичал и дори
отчасти - обожавал
Те
Живеели в края на града
в една малка къща
С китна сланина в мазата
Отглеждали си комодски варани
Вишнап и лубриканти с
които смазвали двигателите
На спортните си миндери (исках да кажа - дивани)
Гришо работел в цех
за производство на книги на Гьоте
А Никол бил стъклар и анархист
Около тях царяла красота и радост и чар
И така било докато не дошъл Черният цар
Той им казал: Гришо и Никол!
Ако всяка година не ми плащате данък от
Шейсет грама светлосин латекс
Ще ви изпратя право в Монте с извинение Карло
И там вече ще видите какво значи
дъ бест.
Най-четени
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор...
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор... Ако приемем, че въпросът следва своята си логика, тогава верният отговор не е "си"
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха