Тя се превърна за месеци в лидера, който изпревари по темп своята партия, и затова реши, че е време за тотален “редизайн” на “Позитано” БСП ще покаже ново лице, след като изпрати в пенсия “вечните депутати”, които имат 12 г. стаж в парламента Трябва да покажем на хората, че сме чули и разбрали резултатите от референдума и желанието им за промяна. Народът не харесва статуквото, затова като най-старата, авторитетна и най-близка до хората партия, трябва да започнем промяната от себе си, от БСП. С този аргумент соцлидерката Корнелия Нинова започна своята революция.

Колкото и силно да звучи тази дума, тя най-точно описва това, което ще се случи на конгреса на БСП този уикенд. Защото лидерът на социалистите изпревари по скорост партията си. Постави в шах лобитата в ръководството, когато откри Румен Радев и успя да го наложи за кандидат-държавен глава. Корнелия Нинова показа, че има воля за промени в партията, а една от първите стъпки е премахването на “вечните” червени депутати. Така от парламента ще излезе например досегашният заместник в групата Ангел Найденов (вдясно зад нея). Така БСП намери своя генерал, но Корнелия Нинова си постави още по-амбициозна задача след спечелването на президентските избори - да направи тотален “редизайн” на столетницата, да въведе правила, които да премахнат задкулисието и да поставят работата в БСП на принципна основа. Корнелия Нинова е емоционален човек.

Понякога това пречи, но в повечето случаи помага. Казват, че голямата промяна в нея настъпила след първите обиколки из България, когато лидерът на БСП регистрирала “отдалечаването” на елита на БСП от редовите членове. Казват, че част от елита на ГЕРБ пък бил силно изнервен от точните и ясни послания, които от “Позитано” пращали към избирателите. Казват също, че те били формулирани от младите около Корнелия Нинова, което пък раздразнило опитните в БСП и те се почувствали по-застрашени. Защото революцията на Нинова се изразява в две основни промени в устава, които първо взривиха партията, но след дълги дискусии по места срещат все по-голямо одобрение. С избора на Корнелия Нинова за лидер БСП заложи на промяната и първите стъпки в тази посока вече се виждат. Първата е премахването на “вечните” депутати с въвеждането на мандатност за пребиваване в парламента.

Определените като лимит 12 г. изпращат в политическа пенсия знакови червени лица като Михаил Миков, Янаки Стоилов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Георги Божинов. Случайно или не, всички те са от кръга на вътрешната опозиция на Нинова. Затова и тази промяна в устава бе възприета първоначално като опит за разправа с тях и се определи като рисков ход на лидерката. Младите около Нинова имат като аргумент резултатите от референдума - българите, независимо дали са леви, десни или центристи, искат нови лица. И БСП, която отдавна има нужда от презареждане, има шанс наистина да го направи. Вероятно и заради това поисканата от Нинова промяна среща одобрението на други знакови лица на БСП, като Румен Овчаров, Асен Гагаузов и Емилия Масларова, които вече отстъпиха крачка назад от активната политика, но продължават да са активни в партията. Кирил Добрев, който първи лансира мандатността, но тогавашният соцлидер Мишо Миков го отряза, с днешна дата е категоричен, че има много млади леви, които може да влязат в парламента. Парламенът обаче не е единственото поле на действие, ако искаш да си в отбора на БСП. Така синът на Николай Добрев даде знак на опитните, че могат да продължат да работят в структурите на Националния съвет на БСП. По време на местните конференции сега червени лансирали и още по-драстично предложение от разписаното в проектоустава - най-много 8 г. да е престоят на избраните от БСП в парламента Толкова, колкото е и мандатът на лидера на партията.

“8 години са достатъчно много, за да свършиш нещо полезно, и достатъчно малко, за да си повярваш, че си незаменим и да гледаш на партията като на бащиния”, обяснява Нинова защо иска мандатност и за лидера. И допълва, че с промените в устава новото ръководство няма намерение “да се бетонира за вечни времена”.

 С което стигаме до втората важна промяна в устава, срещу която се очаква да има дори още по-голяма съпротива - прекия вот за лидер. Защото тя удря пряко червените феодали, отнемайки им лостове за влияние. Предложението на Нинова е лидерът да се избира на вътрешно-партийни избори, аналогични на националните, а не от конгреса на БСП. Което означава, че всички кандидати ще имат равен старт - ще бъдат вписани в листа и всеки член ще може да огради предпочитаното от него име и да пусне бюлетината си в урна. Всъщност с прекия вот се отнема част от силата на местните лидери, които имаха основна тежест при избора на делегати за партийния конгрес. Те пък от своя страна бяха лесно конролируеми и така местните лидери се явяваха нещо като търговци на гласове при винаги среднощните преговорите кой да оглави БСП. Досега печелеше този, който умееше да се пазари и да брои гласовете на лобитата. С въвеждането на пряк избор се премахва възможността на партийните лобисти да манипулират гласуването за председател на партията Защото едно е да държиш гласовете на 15-20 души, колкото са делегатите от твоя район например, друго е да контролираш всички социалисти в структурата ти.

Да кажем дори, че е невъзможно. Заради това и предлаганата от Корнелия Нинова промяна за пряк избор не се приема от по-висшия ешелон на партията, но среща голямо одобрение сред редовите социалисти. Според едно от младите лица на БСП - члена на Изпълнителното бюро на партията Крум Зарков, тази промяна ще заздрави връзката с редовите членове и председателят ще е зависим единствено от партията, а не от отделните лобита в нея. Явно това е и целта на Нинова, която не се плаши, че именно тя ще е първата, която ще се яви на пряк вот, ако иска още един мандат начело на партията. Защото в устава е записано, че изборът на председател ще се счита за легитимен, ако в него са участвали над 50% от всички партийни членове. А избран ще е този, който получи подкрепата на над половината от участвалите в гласуването. Дискусионен остава въпросът как да бъде сменян избраният с пряк вот председател - пак ли от цялата партия, или от конгрес. И ако въпреки съпротивата предложението на Нинова мине, БСП ще докаже, че наистина има воля за промяна Доказателство, че идеите за редизайн на БСП се приемат от актива, са новите номинации на млади лица.

Третата революционна промяна, която Нинова се опитва да въведе, е да промени коалиционната формула на червените. В “БСП - лява България” в момента са 13 партии, повечето тотално неизвестни на широката публика и дори на левия електорат. Точно по места са недоволните от тези патерици на БСП, които не съществуват, но пък заемат печеливши места при реденето на депутатски листи. “БСП сложихме началото на такава промяна в България с победата на президентските избори и избора на Румен Радев и Илияна Йотова. Наше задължение е да продължим тази промяна и да я доведем докрай. Да дадем път - друг, различен. Да водим по този път и да бъдем гарант, че няма да се отклоним от него”, казва Нинова.