Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София в семейството на писателя Константин Мутафов, който е бил и драматург на Народния театър. Кръщелното ѝ име е Стояна-Мария. Наречена е на дядо си Стоян и на Дева Мария, за да я закриля, защото се ражда много хилава. Толкова хилава, че я чакат да умре и близък на семейството съветва родителите ѝ да я кръстят, за да не си отиде некръстена. В началото на кариерата ѝ на плаката за едно преставление в Народния театър името й е изписано само наполовина, и то сгрешено - Стоянка.

Актрисата решава да отиде при директора Николай Лилиев с молба да поправят грешката. Някой от колегите ѝ казва: “Недей, К-то носи щастие, ще имаш успех” И тя става известна като Стоянка. Колегите и приятелите ѝ обаче винаги са я наричали Стояна. Така я наричаме помежду си и и ние от медийна група “България”, защото много я обичаме и защото тя е кръстница и фея орисница на седмичника ни “Клуб 100”. Тя излиза за първи път на сцената, когато е 13-годишна. Била с родителите си на почивка в Казанлък. Почиващи там театрали решават да поставят “Женитба” от Гогол в местното читалище. Режисьор е младият Петър Увалиев. Стояна, която мечтае да стане актриса, си измолва ролята на слугинчето и да играе с живо коте. За да блесне пред публиката, си измисля да падне на сцената в кулминационния момент от представлението, макар че подобно нещо в пиесата няма. “Точно когато един актьор гръмогласно крещеше - разказва Мутафова, - аз се строполих на сцената, пуснах котето и то се стрелна в публиката. Всички много се смяха, а след това говореха само за мене. Така успях да блесна...”

Завършва Първа софийска девическа гимназия през 1941 г. и класическа филология в СУ и решава да кандидатства в Държавната театрална школа към Народния театър. Баща ѝ Константин Мутафов праща писмо до директора на театъра Владимир Полянов с молба дъщеря му да не бъде приета в школата Добре, че директорът не го е послушал и през 1947 г. тя получава диплом за професионална актриса. Оттук нататък животът на Мутафова ще преминава през любови, женитби и разводи, през творчески върхове и несполуки, но театърът ще я спасява във всички трудни ситуации.

Казва, че сцената ѝ дава сила. През 1946 г. се омъжва за чешкия режисьор Роберт Роснер. Тя е на 23 години, той - на 51. Двамата отиват да живеят във Виена, после заради неговата работа се преселват в Прага. Там тя завършва театралния отдел на Академията за изкуства. И артистичната ѝ кариера всъщност започва в театър “Алхамбра” на чехословашката столица. През 1949 г. двамата се разделят и Мутафова се завръща в Народния театър. Първата ѝ роля е в “Хитрините на Скапен”, постановка на проф. Стефан Сърчаджиев. В пиесата “Дон Жуан” играе мъж - мустакат слуга на женския прелъстител.

Оттогава помни думите на Константин Кисимов, който обичал да се провиква: “Ей, хора, вижте какво! Дишайте тоз въздух в началото, туй са вашите първи години!” “И аз го дишах точно седем години въздуха на Народния театър...”, спомня си актрисата. През 1956 г. Мутафова и Георги Калоянчев са в групата актьори, командировани от Народния и от други театри да създадат нов театър - Сатиричния. Заповед №1 за назначение в него обаче принадлежи на Татяна Лолова. Отношенията между двете гранддами на смеха е тема за цял роман. Мутафова играе в първата постановка на Сатиричния - “Баня” на Маяковски. Спектакълът е оценен като слаб и много от командированите актьори се връщат в предишните си театри.

Стоянка и Калоянчев обаче остават и стават стожерите на трупата, към която постепенно се присъединяват и Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил Попов, Димитър Манчев, Константин Коцев, Невена Коканова, Златина Дончева и много други. “Моят шанс е, че съм създателка на Сатиричния театър Не съм пробивен човек и никога нямаше да пробия, ако не се беше случило така...”, признава актрисата. Макар че тя повече обича да я наричат артистка. “Възприела съм някога в детските си години, че думата “актриса” се отнася за едни много наконтени, напудрени жени, нещо много водевилни и лимонадени”, аргументира се Мутафова. Най-силните ѝ роли в Сатиричния театър са в “12-те стола”, “Михал Мишкоед”, “Ревизор”, “Тартюф”, “Смъртта на Тарелкин”, “Януари”, “Игра на котки”, “Представянето на Хамлет в с. Долно Туткаво” и др. Любимата ѝ роля е на по-малката сестра в “Игра на котки”, любимата роля на публиката е на баба Гицка в “Големенов”.

Изключителна популярност ѝ носи творческият тандем с Георги Парцалев. С естрадно-хумористични скечове двамата обикалят сцените на цялата страна. През 1963 г. Мутафова и Калоянчев стават първите заслужили артисти на Сатиричния театър. От 1977-а тя вече е народна. През годините получава орден “Народна република България - ІІвтора степен ” и два пъти орден "Св. св. Кирил и Методий - І първа степен”. Невена Коканова е най-голямата приятелка на Стоянка в Сатиричния театър, независимо че разликата им е 16 години. “Невена беше голям чешит. Голям чешит! - казва Мутафова. - Хората не знаят това. И аз държа това да се знае. Искам да кажа, че тя носеше много чувство за хумор. Самоирония колкото искаш!” С Калоянчев живеят в един блок и са повече от семейни приятели. З

аедно постъпват в Сатирата и там преминава целият им живот. Партнират си в много постановки. Тя пътува за представление във Варна, когато се разбира, че Калата е починал. Казват ѝ 15 минути преди началото. Тя онемява и изпада в шок. Чувства се като в безвъздушно пространство, в небитие някакво. Успяват да я стабилизират и тя първоначално отказва да играе. Тогава я попитах защо все пак излезе на сцената. “Заради Калата - отговори тя. - И заради хората, които бяха изпълнили салона и сигурно знаеха, че него вече го няма. Събрах всичките си сили и излязох. Само аз си знам какво ми беше по време на представлението. Накрая излязох напред и казах: “А сега нека да ръкопляскаме за Калата!” Хората станаха... Говоря всичко това и ми се плаче...” И допълни, че сила да издържи всичко това ѝ дава сцената. И да се откаже от сцената, е все едно да се откаже от живота... Актьорът Нейчо Попов е най-голямата ѝ любов, моли се пред снимката му "Не бях красавица, но игрива, закачлива, интересна, мъжете ме харесваха”, казва за себе си Стоянка Мутафова. Не крие как изнудила баща си да ѝ купи кожено палто за първа среща с много красив мъж. Той пък се оказало, че не знае името на герой от “Илиада” и чувствата ѝ моментално изстинали. Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51.

След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев - журналист и преводач, син на писателката Мария Грубешлиева, а негов пастрок е Людмил Стоянов. От Грубето, както го наричаха, е единствената дъщеря на актрисата - Мария Грубешлиева - Муки, кръстена на майка му. Грубешлиев губи крака си, когато тича след трамвай, бързайки за среща със Стоянка. Разводът им е сложен, години наред не си говорят, той рядко вижда дъщеря си. Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. След смъртта му се затваря в себе си, трудно се съвзема от скръбта, до ден днешен държи негов портрет до леглото си и му се моли като на икона.