Разговорът между Тръмп и Путин само потвърди впечатлението, че надеждите на руския президент за бързо размразяване и "ново" начало няма да се сбъднат. От една страна, Тръмп няма тази свобода да прави всичко каквото иска, да не говорим, че е спорно точно какво иска. От друга, невъзможно е да се отменят санкциите, още п овече веднага и то така, че да помогнат на Путин да обърне негативните тенденции в икономиката у дома. Очевидно бизнес опита на Тръмп му дава определени предимства, защото той си изиграва много бавни и умело козовете - създава свръхочаквания, което изважда Путин от равновесие и го кара да представя желано за действителност. А публиката иска "победи" и само "победи" а разговорът няма как да се представи като "победа".
В същност нещата ще се развият по много по прозаичен и бавен начин. Първо, Тръмп трябва да реализира операция в Сирия, на която Путин няма да иска да пречи, но в същото време трябва да има разграничени сфери на влияние. До съвместни операции трудно ще стигне - т.е. трябва да има начин за избягване на директни сблъсъци.
Второ, съдбата на Асад не е изобщо толкова важна - ще го харижат бързо от Москва, но трябва да си запазят базите. На Русия тези бази и трябват за да проектира сила в региона и на контролира енергийните потоци от конкурентни на руските нефтени и газови компании към Европа. Тук обаче идва неизбежен конфликт - защото американските компании искат да си продават природния газ навсякъде в Европа.
Темата съвместна борба срещу тероризма има известно рационално зърно - проблемът е, че Русия няма изгода от приключване на конфликт, който намира за оправдание за да присъства в Сирия и най-вече който ще върне обратно в Русия няколко хиляди руски граждани - ислямски радикали. Хубавото е че най-накрая Турция, Великобритания и Франция ще разберат, че мюсюлманските братя са зло и че не всеки враг на Асад е автоматично приятел на Запада. С тези арабски пролети, които бяха пробутани на Запада от Ердоган, крайно време е да се извади истината. Не, че не трябва да се подкрепя опозицията на деспотите в Близкия изток, а че трябва да се отдели сеното от плявата.
Така, че като за първи разговор - стана ясно, че Тръмп няма да играе по свирката на Путин и никакви санкции или смекчаване на тона заради Крим и Украйна няма да има. Нито технологии, нито инвестиции. Остава Сирия. Да не говорим, че никакви зони на влияние в това число и на Балканите за да може да си разиграва "коня". Съжалявам левите тръмпетисти. Не че в момента не тече опит на Путин да дестабилизира ЕС именно през западните Балкани.

* Коментарът е от фейсбук, заглавието е на редакцията