150 човека се заразяват от птичи грип всяка година, алармират от Световната здравна организация. Експертите регистрират в световен мащаб толкова случая, при които щамът H5N1 се предава и на хората, въпреки твърденията на много лекари, че това е почти невъзможно. Притеснителното е, че според статистическите данни една трета от заразените умират.

Още от началото на декември започнаха да се появяват единични сигнали за заразени птици в България и въпреки взетите мерки, вече са регистрирани над 450 000 случая в 63 огнища на болестта в 12 области. Най-силно засегнати са ферми за патици и гъски, което според специалисти е и икономически удар, тъй като страната ни е вторият износител на гъши и патешки дроб в Европа. Най-много регистрирани болни животни са във ферми в Пловдивска област. 14 са откритите огнища в Старозагорска област. Има установени случаи и в София, Враца, Кърджали, Монтана, Пазарджик и Ямбол. Грипът се разпростряна много бързо и е с изключително висока смъртност сред пернатите, като почти 100% от засегнатите умират. Затова превантивно се умъртвяват хиляди животни. Установено е и огнище сред диви птици във Видин. В много области е временно забранен ловът на пернати, а природният резерват Сребърна бе затворен за туристи. На 19 януари са отпуснати 9,7 милиона лева за ликвидирането на заразата – като голяма част са за обезщетения на засегнатите птицевъди.

В последните дни бяха открити и множество мъртви птици в района на Дуранкулашкото и Шабленското езеро – лебеди, шабли и водни кокошки, както и няколко на северния плаж в Бургас и на този на къмпинг "Градина". От регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите призовават да се подават сигнали към съответните институции при намиране на умрели птици. Най-важното е – при никакви обстоятелства тези птици да не се пипат или преместват, защото тогава вече има риск за предаване на болестта и на човек. Факт е, че заразата може да се разпространява дори от гълъби и затова гражданите трябва да са изключително бдителни и да подават сигнали на телефон 112.

От Центъра по заразни и паразитни болести съветват най-вече да не се консумират сурови или полусурови птиче месо или продукти от птичи произход. При приготвяне те да бъдат обработени при достатъчно висока температура и за достатъчно дълго време, което гарантира унищожаването на вируса на птичия грип. Освен това е важно спазването на добра лична хигиена, а за работещите в птицеферми - задължително носене на предпазни маски и ръкавици.  Досега в световен мащаб няма данни за възникване на заболявания при хора след консумация на обработени птиче месо и яйца. Според специалисти заразата става единствено чрез директен контакт с болна птица или със суровото й месо. Заразените животни отделят вируса със слюнката, носния секрет и изпражненията си. Така дори един заразен екземпляр бързо разпространява заразата сред околните птици. Първият случай на човек, заразен от птичи грип, е регистриран в Хонконг през 1997 г. След епидемичното му разпространение в Азия хиляди хора се разболяват и много от тях умират. Днес годишно се регистрират по 150 случая на хора, заразени с болестта, като най-рисковите групи са животновъди, ветеринари, селски работници. Освен при пряк контакт с болно животно човек може да се зарази при контакт със секреции и птичи тор, където концентрацията на вируса е много висока. Рисков фактор е контакт с диви водоплаващи птици. Техният лов е особено опасен.

Симптомите при хората са същите като при стандартен вид грип – повишена температура, болки в гърлото, мускулни болки, отпадналост, кашлица и хрема, липса на апетит, мигрена. Възможно е развитие на конюнктивит. При пациенти с такива симптоми, които са били в контакт с птици, пътували са в рисков район или са консумирали птичи продукти, непреминали добра термична обработка, специалистите съветват за задължителна консултация с личния лекар или със специалист по инфекциозни болести. Ако не се открие навреме и не се лекува, птичият грип може да доведе до сериозни усложнения като остра пневмония, респираторен дистрес синдром, органна недостатъчност, сепсис. Прогнозата на болестта е лоша - близо 60% от заразените развиват усложнения.

Ваксина срещу птичи грип съществува, но прилагането й е ограничено до рискови контингенти - работещи в птицеферми, работещи със суровини от птици, пътуващи в страни, засегнати от птичи грип. У нас се предвижда въвеждането на мерки за засилване на биосигурността в стопанствата, тъй като според експерти бързото разпространение на птичия грип сред пернатите е и заради лошата хигиена в някои от фермите в страната ни.