Да знаете, че ми е по-мъчно не за артистите, а за учителите в тая клета страна . И всяка партия , която предизборно ми развява лозунга колко й е важно образованието, хич , ама хич не й вярвам . Иначе отдавна да са взели мерки всеки психопат, който обиди, унижи или не дай боже набие ( ...?!? .....) учителя си, да си получи заслуженото . А господин Асен Александров не го познавам, но според мен трябва да е щастлив . Защото под дрехите си всички сме голи . Но не всеки е живял така, че да получи толкова подкрепа и признателност в момент, когато му е нужно. И да си се връща в училище при децата, защото те явно си го обичат и ценят, да си продължи доброто дело и да не се занимава с глупости . Защото ние на глупости сме богати, но на дела - бедни , ей това сме .