Явно България е само страх и болка.

Тези дни попаднах на много странни и любопитни, поне за мен, статистически информации. Едната е, че в София има само двама лицензирани коминочистачи.

Обяснението за този факт е, че активният сезон за тази професия е три месеца - януари, февруари и март, и никой не иска да я работи. Това обаче от своя страна принуждава много хора да почистват комините си с опасни препарати и много често следват инциденти, някои от тях с фатален край.

Лично за себе си приех липсата на коминочистачи като метафора.

Върнах се в някакви стари времена, в които коминочистачът е бил важен и неизбежен. Прелистих и се върнах в прочетени книги за него, в които винаги ми е приличал на специален клоун с мъдра осанка, който е правил само добро.

И някак много странно следващата информация, която ми попадна, бе, че в България 130 000 души са заети в охранителния бизнес (това показват данни на индустриалния клъстър “Сигурност”.

Точно 4 пъти повече от армията ни, която наброява около 30 000 души.

Отначало приех всичко това като шега, особено на фона на двамата коминочистачи в София. Но после, продължавайки да чета, разбрах, че това е сериозно и не е никакъв майтап. Дори обратното – истина е.

После влязох в мрежата да разбера колко са работещите хора в страната ни и оттук-оттам узнах, че са около 2 милиона, грубо, разбира се. Разделих 2 милиона на 130 000 и получих, че всеки 15-и или 16-и работещ човек в България е охранител.

Без да се ровя повече в мрежата и да търся информация, си дадох сметка, че това е най-популярната и практикувана професия тук. Поне така излиза, когато се тегли чертата.

Да, вероятно в тази бройка работещи като охранители голяма част са пенсионери и те са извън споменатите 2 милиона. Но пак ми се стори страшно много за тази малка страна, която е пред жесток демографски срив, в която на всеки 9 минути един от нас си взима багажа и тръгва да си търси късмета някъде по света.

Нямам нищо против тази професия, имам дори приятели, които с това си изхранват семействата. Но все пак като пълен лаик се запитах какво точно толкова много се охранява тук? И тръгнах без никаква претенция да разсъждавам и да си задавам малко по-философски въпроси.

Толкова ли много се пазим от нещо? Толкова ли много се страхуваме от самите нас? Толкова ли са много лошите сили тук? Толкова ли много сме беззащитни и плахи? Толкова ли много сме комплексирани? Толкова ли много са злите демони, че тук 130 000 човека бдят?

Признавам си, задавайки си тези въпроси, напълно се обърках. И ми стана тъжно и безнадеждно. За себе си не намерих никакъв отговор, макар че в информацията съвсем точно и ясно е описано в какви сектори се работи, че тези хора са естествен партньор на полицията, че работят не само за бизнеса, а и за гражданите.

Сигурно е така, не бих искал да го подлагам на съмнение.

Но пак са страшно много! Страшно много, при положение че тук, знам го от хора, които имат бизнес, просто няма работна ръка. Че дават мило и драго някой да започне да работи в магазин, кафене или където и да е. Че работещите хора в тази страна стават все по-малко и по-малко. И в един момент, както е тръгнало, съвсем ще се стопят, ще изчезнат. И тогава…

Изобщо не искам да навлизам в проблема за липсата на лекари и учители. Но все пак да го спомена, защото е дълбок, важен и болезнен. И утре ще стане страшен, шоков…

И на цялата тази мрачност тук има 130 000 охранители. Значи има нещо сбъркано и нередно. Нещо болно. А лично за мен - направо мистично. Нещо, което наистина не проумявам. Започвам да разглеждам това число наистина повече като някакъв огромен комплекс, който се е впил в нас, отколкото като необходимост. Като шапка на коминочистач, паднала в комина и запушила къщата в този студ.