Кметски племенник станал милионер от таксите на "Георги Кирков"

Материали за това как са изглеждали софийските пазари след Освобождението черпим от описанията на Йосиф (Йозеф) Обербауер (1853-1926) – български художник и фотограф от австрийски произход.

В България идва през 1889 г. и остава до края на живота си. В началото на 90-те години на ХІХ в. най-голям в София е Житният пазар, който се е намирал на мястото, където сега хотел “Рила” и градинката пред него. Самото му наименование говори,

че там се е търгувало

със зърно

Отляво е кервансарай “Челеби”, а отдясно – една от първите банки - “Роял”. На изображението се вижда само част от пазара, който продължава още стотина метра вляво. Мястото не е павирано, има само малки плочници около кервансарая и банката, поради което след дъжд и топене на сняг става труднопроходимо. Каруците и волските коли често затъват в дълбоката кал.

Магаретата, катърите и мулетата обаче и тежко натоварени, се движат безотказно. Още преди Освобождението на Житния пазар започва да се търгува и с други стоки

– брашно, захар, сирене, кашкавал, вино и ракия.

Един ден Обербауер се отдал на наблюдения и забелязал, че двама търговци ортаци докарали сутринта на пазара 8 качета със сирене, всяко по 15 кг, 60 чувала с брашно по 10 кг, 6 бъчви с вино по 20 л и всичко това се продало за не повече от 4 ч. Другото, което забелязва Обербауер, е, че между продавачи и купувачи се води ожесточен пазарлък за цената на стоките.

Така например споменатите двама търговци ортаци обявили, че цената на литър вино е 2 лв., но след пазарлък го продавали за не повече от 1,50 лв. Другият спор възниква при премерването на стоката, защото купувачите смятат, че продавачите правят опити да ги “удрят в кантара”, и затова ги карат да премерват по няколко пъти, докато се уверят, че всичко е точно.

На хората им писва да газят в калта на Житния пазар

и през 1892 г. част от дейността му се премества баш в центъра на София – пред бившия конак, който е преустроен в княжевски дворец. Там улиците вече са настлани с павета, а тротоарите – с плочки. На новото място търговията продължава и след смрачаване особено в късите зимни дни, защото са поставени стълбове с газови фенери. Княз Фердинанд обаче не е съгласен пред двореца му да има тържище. Изпраща един от секретарите си при софийския градоначалник (това е началникът на полицията, а не както сега неправилно се приписва тази длъжност на кмета)

с искане пазарът

да бъде закрит

На следващия пазарен ден (тогава такъв е бил само петък) един конен полицейски разсед разгонва търговците от пазара, като дори се дават няколко изстрела във въздуха, защото има и такива, които оказват сериозна съпротива и за да я сломи, командващият разседа подпоручик дава заповед всички да се разотидат, за да не нареди на конните стражари да извадят сабите.

Но и това не помага. Вместо да се подчинят, търговците (повечето от тях селяни от околните села, главно шопи) грабват вили,

брадви, ритли на каруци

и нападат стражарите,

без да ги е страх от това, че стражарите са въоръжени с пушки и саби. Множеството ги обнадеждава с окуражителни викове в тяхна подкрепа. Започват да замерват стражарите с плодове и зеленчуци и те се оттглят безславно.

Следващият петък обаче още в ранни зори мястото на пазара е оградено с бариери и се охранява от пеша и конна полиция. Така се слага край на опита да се организира пазар пред княжевския дворец.

След този случай търговията се пренася главно на Солни пазар (между днешните улици “Позитано”, “Алабин”, “Лавеле” и бул. “Христо Ботев”). Той се смята за най-стария, но и дотогава запазен пазар в София, който вероятно е възникнал през 60-те години на ХІIХ в. Получава това наименование, защото първоначално на него се е продавала сол, на впоследствие започва да се търгува с орехи, маслини, олио и зехтин.

Малко преди Освобождението започват да докарват на пазара домашен добитък за продан, а после и домашни птици. Значителна част от търговията се осъществява чрез натурална размяна.

Така например пет овце и един овен са равностойни на една крава, като по подобен начин се разменят и други животни.

Вероятно оттогава е лафът “кон за кокошка”

Смята се, че това е произлязло от случая, при който един селянин успял да размени 10 ярки и един петел за една кобила с аргумента, че ярките ще станат кокошки и ще снасят всеки ден по 3 яйца, а кобилата била ялова.

Освен на пазарите търговия се извършва и на различни места в центъра на столицата, като единични или групи търговци предлагат стоки в кошници, чували, бъчонки с вино и ракия. Те са разгонвани от стражарите, но след това се връщат отново или отиват на други места. Най-често се появяват по бул. “Дондуков”, ул. “Граф Игнатиев”, на Централна гара, пред Археологическия музей, около черквите. 

Днешният най-голям софийски пазар - Женският, се поражда в самото начало на ХХ в. на днешния площад “Възраждане”. За негов основател се смята Манол Тошев, който е първи кмет на София след Освобождението. Преди това се казвал Манолаки, но се прекръстил. Сега на негово име е кръстена една малка уличка в центъра на София, пресечка на бул. “Христо Ботев” между бул. “Ал. Стамболийски” и ул. “Позитано”.

Тошев умира през 1921 г. и понеже няма деца, го наследява племенникът му Венелин Славчев. Дотогава пазарен ден е само петък,

а той успява да започне да се провежда и във вторник

Въвежда такса от 5 лв. за търговец с кошница, с гюм прясно мляко или бозаджия, 15 лв. за натоварено със стока магаре, кон, катър, муле и 25 лв. за каруца или кола.

Понеже общината го принуждава да почиства улиците след всеки пазарен ден, а това струва пари, започва да събира още по 2 до 5 лв. такса от търговците за тази цел. На пръв поглед това са дребни пари, но както се казва “капка по капка - вир става”. Още през 1937 г. Венелин Славчев се оказва със състояние от 1,7 млн. лв.

Открива кредитно-спестовна каса, която се намира на ъгъла на ул. “Екзарх Йосиф” и бул. “Драгоман” (сега “Стефан Стамболов”). Иска да разшири пазара до Лъвов мост, но общината не му разрешава.

Затова сключва договор с нея за пазарен терен да се използват улиците “Чипровци” и “Братя Миладинови”.

Женският пазар

достига до Лъвов мост в края на 40-те години на ХХ в

Впоследствие от него се отрязва отсечката между площад “Възраждане” и ул. “Екзарх Йосиф”, защото там се прокарва линия на трамвай №4. Пазарът продължава да се провежда само във вторник и петък. Няма сергии и закрити помещения.

В тези дни селяните от околните села, а по-късно и от по-далечни краища идват с коли и каруци и направо от тях продават стоката си. Други само с една или две кошници търгуват с яйца, домашно мляко, боза, плодове и зеленчуци. От 1950 до 1964 г. живеехме на бул. “Георги Кирков” (тогава така се казваше днешният бул. “Стефан Стамболов”), на първия етаж, и майка ми си пазаруваше през прозореца от амбулантните търговци.

След всеки пазарен ден през нощта с гальоти (високи каруци с две колела) извозваха боклука от изоставени продукти,

а с маркучи се

измиваше улицата

Сергиите се появиха в началото на 70-те години на миналия век, а след тях и павилионите. Тогава пазарът започна да се провежда всеки ден.

Последваха множество реконструкции, последната от които през 2013 г., и днес Женският пазар има почти европейски вид.

Според мен обаче той би трябвало да се простира до площад “Възраждане”, както беше до 1958 г. В участъка на бул. “Стефан Стамболов” между площад “Възраждане” и ул. “Пиротска” още има трамвайни релси.

Те дават възможност по тях да се движат малки трамвайчета и това би представлявало интересна атракция – да се пазарува от тях.

Подобно решение е изгодно и за общината, защото от търговска площ се печели повече, отколкото от паркинг, за какъвто сега основно се използва участъкът от бул. “Стефан Стамболов” между площад ”Възраждане” и ул. “Пиротска”.

Основното предпочитание на купувачите към пазарите е, че на тях се продава по-евтино в сравнение с магазините. Така например и сега доматите на Женския пазар струват между 80 ст. и 1,50 лв., докато дори в големите търговски вериги от рода на “Кауфланд”, “Метро”, “Билла”, “Лидъл” се продават по два и повече лева.

Същото се отнася за краставиците, морковите, цитрусовите плодове и други стоки. За съжаление качеството е доста по-ниско. Освен Женския пазар сега в София има и още много други големи тържища – “Димитър Петков”, в жк “Люлин”, в жк “Младост”, в “Ситняково”, на бул. “Вардар” и т.н. Една част от тях след реконструкции придобиха модерен вид и са почти като пазарите в Западна и Централна Европа. 

Какво е било обслужването, четете в хартиеното издание.