Искам липов чай, не ми пука с какво е пръскана липата.

Тези дни ми се случи да гледам малко повече телевизия и да слушам радио, и като се замисля - получих цивилизационен гърч. Целият ми организъм се напълни със съвети за здравословно хранене и пиене. Съветите обаче бяха толкова различни, разнородни и взаимно изключващи се, че напълно се обърках и реших да продължа както преди.

От едно радио например ми обясниха, че мога да се храня с абсолютно всичко, да наблягам на месото, включително да пия червено вино и кафе. Един вид - да не се лишавам от нищо. Казах си добре, това ми хареса.

От друго радио обаче ми казаха, че не трябва да пия газирано и алкохол, а само вода, да имам на трапезата единствено риба, салата и плодове.

Това ми се стори по-сложна задача. И продължи: плодовете обаче не трябва да са цитрусови и банани, защото се внасят от далечни страни, пръскат се с някакви работи и не е хубаво и полезно. Тук беше първото ми забиване и размисъл.

Друга радиостанция, и съответно специалист, бяха на тъкмо обратното мнение - нищо им няма на портокалите, мандарините, грейпфрутите и бананите, трябва да се ядат, пълни са с витамини. И дават сила. Казах си: по-добре да не рискувам, мога и без тях.

От трета радиостанция директно ме пратиха в биомагазин и императивно ми наложиха да се храня единствено и само еко. Всичко друго щяло да ми разкаже играта. Казаха още, че е малко по-скъпо, но по-добре човек да вложи пари в това, отколкото в други работи. Изчислявах, изчислявах, обаче не ми се получаваше. Колкото и да спестявах от други неща, пак щеше да ми е в повече. Дори ми стана обидно за самия мен, че финансовото ми състояние не позволява да съм еко-био-хелти-фреш.

Целият ми живот мина на лента – пълен провал. Превъртях друга радиостанция, за да потърся спасение, и то дойде в точния момент. От там с абсолютни доводи бе казано, че тези, които се хранят само био и еко и които по цял ден мислят само за това и обикалят като луди подобни магазини, са болни хора. Тази болест била нещо като сестра на анорексията.

Успокоих се малко, светна ми. Дори леко се усмихнах. Тук някъде, пак в размисъл си казах: значи има живот и за хора като мен и ще можем да дишаме върху майката земя. Но дойде следващото: беше казано още, че тези, които са био и еко и много тренират във фитнесите - и те са болни. Болестта им е нещо като брат на анорексията. И трябва просто да спрат, защото ще се разболеят още повече.

Някъде тук направих този цивилизационен гърч, за който споменах по-горе. За да се успокоя и преосмисля всичко, зачетох в мрежата последното интервю на Уди Алън. Не щеш ли, освен за кино, жени, “оскари”, самота и депресии, там ставаше дума и за това как 81-годишният Алън всяка сутрин вдига тежести и бяга по пътека. И как е правил това цял живот.

Пак ме нападнаха мисли, мисли… Пролазиха ме отвсякъде. И пак пълно объркване.

Реших да цъкна телевизора и да сменя тази тема за здраве, болести, за био, еко... И хак - директно от синия екран специалист по зависимостите съобщава в прав текст: който пие алкохол 4 дни в седмицата, без значение какво и по колко грама, скоро няма да го има на белия свят.

В очите на този човек видях толкова много тъга. Той искрено тъгуваше за половината български народ, че и за повече от половината. Тук се разкашлях и на екрана видях мои близки приятели, които ми предлагаха таблетки за предотвратяване на тютюнджийска кашлица, за да спя спокойно.

Напълно разпаднал се в себе си, изгасих всички медийни уреди и излязох малко да се поразходя из улиците на големия град. Да взема малко чист въздух и да изпия един липов чай с изворна вода в някое кафене. А с какъв препарат е била напръскана липата – вече изобщо не ми пукаше!