Скуката стимулира креативността и развива мозъка, твърдят английски учени, цитирани от британския всекидневник Telegraph. Екип от Ланкаширския университет провежда опити с доброволци и доказва, че скуката дори и да е неприятна като изживяване, всъщност е полезна за мозъка.

Учените разделят доброволците на две групи. На едната разрешават да гледат телевизия или да играят видеоигри, а на другата – дават да изпълняват различни досадни задачи като това да преписват телефонни номера или да сравняват данните в дълги списъци с цифри. След определен период от време на всеки участник се задава различна задача, изискваща креативност или логическа мисъл. Оказва се, че групата, която се е забавлявала с телевизия или видеоигри, показва много по-слаби резултати на тестовете и задачите за креативност, отколкото групата, на която е било дадено да изпълнява монотонна дейност. Специалистите доказват, че скуката всъщност има положителен ефект върху функцията на мозъка и действа като тип мотивация, когато човек се сблъска с по-интересни и важни задачи. Според учените, когато човек се занимава с еднотипни дейности, които не изискват пълния му потенциал, той се учи да дава много повече от себе си при по-важните си проекти.

Освен това скуката играе и друга много важна роля – тя дава време на мозъка да си почине, позволява на човек да върши нещо механично, без да мисли съсредоточено и точно в такива моменти мозъкът навлиза във функция, в която намира решения на трудни задачи или ражда страхотни идеи, уточняват специалистите. Д-р Санди Ман, ръководител на екипа, обяснява пред Telegraph: “Монотонната работа кара човек да се откъсне, да си почине и понякога именно под нейно влияние се раждат най-добрите идеи. Разбира се, това да не правиш нищо и да не мислиш нищо, действа най-стимулиращо на мозъка. И хората трябва да се научат да си предоставят такива моменти всеки ден. А като родител препоръчвам на всички с деца да им позволяват да скучаят от време на време.” Според детски психолози скуката играе изключително важна роля в развитието на малчуганите. Терапевтката Вероник Моралди обяснява, че ако родителят непрекъснато измисля занимания за детето си, той го лишава от възможността то само да открие подходяща активност и по този начин забавя развитието на мозъка му и пречи на креативността му.

Моралди е категорична, че модерните тенденции на децата и подрастващите непрекъснато да им се дават смартфони, таблети или да им се позволява да гледат телевизия, влияе зле не само на очите им, а е направо престъпление от страна на родителите. “Чрез непрекъснато предоставяне на някаква развлекателна активност майките и бащите на практика убиват мозъчните клетки на децата си”, категорична е терапевтката. Много педагози са на мнение, че подрастващите имат нужда да бъдат оставени да скучаят, защото тогава намират време да се възстановят от множеството дейности и да асимилират непрекъснатия поток от информация. Психолози подчертават, че всеки човек, независимо на каква възраст е, има нужда всеки ден поне за кратък период – дори само за десетина минути – да се отърси от мисли за отговорности, от разговорите с другите хора, дори от положителните контакти и най-вече от технологиите.

Изолирането от всякаква дейност е изключително мощен инструмент, който, ако се овладее усърдно, може да доведе до невероятни способности, изтъкват източни учители. Според тях най-добрият начин да оставим мозъка ни да си почине, е да медитираме. Учителят по осъзнатост Анди Пъдикомб обяснява в своя лекция за TEDSalon London: “Живеем в невероятно забързан свят. Темпото ни на живот е безумно, умовете ни - вечно заети, и винаги вършим нещо. Резултатът, разбира се, е, че се стресираме. Умът фучи като пералня оборот след оборот, с различни трудни объркващи емоции и не знаем как да се справим с тях, и тъжната истина е, че сме толкова объркани, че вече не присъстваме в света, в който живеем. Пропускаме най-важните за нас неща и налудничавото е, че всеки просто приема, че животът е такъв и някак трябва да се справим с него. Не трябва да е така.”

Пъдикомб е категоричен, че за да е човек здрав както физически, така и ментално, е необходимо да се научи да се отдръпне от емоциите си, да се отърси от многото задачи, за да може да се съсредоточи върху настоящия момент: “Медитацията ви предлага възможността, потенциала да се отдалечите малко и да получите различна перспектива, да видите, че нещата не са винаги такива, каквито изглеждат. Не може да променим всяко малко нещо, което ни се случва в живота, но може да променим начина, по който го приемаме. Това е потенциалът на медитацията, на осъзнатостта. Няма нужда да палите ароматни пръчици, определено няма нужда да сядате на пода. Трябват ви само 10 минути на ден, за да отстъпите назад, да се запознаете с настоящия момент, за да изпитате по-голямо усещане за фокус, спокойствие и яснота в живота си. Само 10 минути, без прекъсване? И като казвам "нищо", имам предвид "нищо". Без имейли, съобщения, без интернет, без телевизия, без говорене, без ядене, без четене, без дори да седите и да мислите за миналото или да планирате бъдещето. Просто да правите нищо.”

Как учени доказаха, че медитацията действа като антидепресант, четете в хартиеното издание на "168 часа".