По повод предложението на Министерство на здравеопазването учителите да бъдат пращани на профилактични прегледи при психиатър “168 часа” се обърна за мнение към Татяна Кючукова - психолог, семеен консултант, работила в социални услуги за деца и семейства.

- Защо учителската професия се смята за рискова за отключване на психични проблеми?

- Всички професии, в които се изисква контакт с хора; в които освен професионалната подготовка се изисква да използваш като инструмент за работата си личността си, са застрашени. Тук е необходимо да отчетем, че менажирането на образованието и средата в училище е от ключово значение, защото тя може да бъде защита за професионалиста, но и да бъде неуправляем риск. Затова е важно да се отбележи, че освен да тества учителите за психиатрични заболявания, образователната система е необходимо да осигури здравословни за психичното здраве условия на труд. Да поставиш някого в патологична работна среда и същевременно да го проверяваш дали е психично здрав, е цинично и още по-разболяващо и може да бъде квалифицирано като злоупотреба.

Педагозите са едни от най-застрашените специалисти от професионално прегаряне поради интензивността на контактите и комуникацията, в която влизат. За да бъде средата за учителите (и учениците) здравословна, е необходимо да се управлява от професионалисти, разбиращи от функционирането на човешките системи, които не стрелят напосоки, а вземат решения, мотивирани и базирани на познание за динамиката на процесите в образованието. За да бъде една среда здравословна, трябва да бъдат спазени няколко обобщени критерия като заплащане, възможност за почивка и възстановяване, зачитане и уважение към положения специфичен труд, обучение, супервизия – специфична професионална подкрепа и обратна връзка от обучен супервайзър, която към момента в България е достъпна предимно за социални работници, психолози, психотерапевти. За сферата на образованието все още е неразпозната като форма на превенция на професионалното прегаряне и опазване на психичното здраве.

- Какво мислите за предложението на МЗ да се подлагат на психотестове учителите всяка година?

- Наредбата не предвижда психологически тестове. От нея се разбира, че в психиатричен преглед ще се установява дали кандидатът за педагогически специалист не страда от някое от заболяванията, които са изброени. Към момента за заемане на такава длъжност също има изискване за предоставяне на информация за неналичие на психиатрична диагноза. Вероятно поради неразбиране на границите на психиатрията и психологията е станало смесване в медийното и общественото пространство. Към момента психологически тестове се използват при назначаването на специалисти в системата на МВР, затворите, военните професии. Всеки отделен тест се ограничава с познанието на определена област и не дава възможност да бъдат установени всички черти и особености на човека като цяло.

- Все пак като специалист смятате ли, че е необходимо да има контрол върху психичното състояние на учителите?

- Разбира се, че е необходимо да има внимание върху психичното състояние не само на педагозите, а и на всички специалисти, ангажирани в работа с хора – социални работници, психолози, педагози, медицински специалисти, полицаи, военни и др. Тази необходимост произтича от специфичната роля, която заемат, и риска да навредят на хората, с които работят, чрез човешкия контакт и комуникацията с тях. Така че със сигурност съществува необходимост от внимание към психичното състояние на педагозите, но дали тази наредба е най-ефективният и удачен вариант, не съм сигурна. Един професионално прегорял учител също може да бъде рисков по отношение на децата, с които работи, без да има психиатрична диагноза. Едни от признаците на професионалното прегаряне са отчаяние, липса на перспектива, негативизъм към учениците, липса на доверие в екипа и др.

Необходимо е да се отбележи, че има някои особености, които не са заболявания, но са нагласи, които са неподходящи за професията учител, както и за всяка друга професия, свързана с контакт с хора. Това са: расистки нагласи и нетолерантност към етнически различия; ксенофобия; липса на умения за спазване на граници; невъзможност да се спазват етичните правила на професията; невъзможност да се работи в екип и да се влиза в доверителни отношения.

- Някои от споменатите болести в наредбата на МЗ могат ли да се диагностицират с един преглед – афективно разстройство или шизофрения? И възможно ли е да има оценка дали човек е педофил, или не?

- Опитен клиницист вероятно би имал хипотеза и от един преглед за проблеми като афективно разстройство или шизофрения, но е важно да се имат предвид стандартите и критериите за поставяне на такова заключение. Колкото до педофилията, не мисля, че е възможно да бъде диагностицирана в един психиатричен преглед. Затова е важно да се изисква информация от предишни работодатели, да се проверява за наличие на съдебни производства. Според мен най-ефективната превенция е въвеждането в училището на вътрешна система за превенция на случаи на насилие и злоупотреба от страна на специалистите към децата. Тази система визира какви са ангажиментите на специалистите, ако забележат рисково поведение у някого от колегите си, и какви процедури трябва да спазят в такъв случай. Важно е да подчертаем, че обучените и мотивираните педагози в екипа имат по-голямо значение от прегледи при психиатър и гадаене дали някой е педофил.

- Тази наредба не е ли начин системата да се освободи от отговорност?

- В някаква степен може би, но според мен по-скоро е неудачен опит чрез психиатричен преглед да се гарантира сигурност. Да, ще получим някаква информация – че педагогът е психично здрав или не. Но не съм сигурна, че това решава кардинално който и да било проблем в образованието. Както вече казах, когато образователната система е дисфункционална и патологична, това се отразява негативно на отношенията между учители и ученици (и не се дължи на психиатричен проблем). Необходимо е да се направят системни и обмислени промени в цялата сфера на образованието, тогава изискването към учителите за психиатричен преглед няма да изглежда толкова гротескно и унизително, а обосновано като част от цялостната грижа за всички участници в образователния процес.

Как бърнаутът се отразява на учителите четете тук.