Оказва се че крастата не идва от бежанците. Има я е отдавна в България и то дори сред хората с добра лична хигиена. Болестта не е опасна и дерматолози дори я наричат "най-хубавата кожна болест", защото се лекува за дни. Това установи проверка на "168 часа".

По сигнал на граждани за наличие на заразени с краста в бежанския лагер в Харманли, омбудсманът Мая Манолова изпрати експерти в центъра, за да проверят ситуацията на място. Екипът на омбудсмана два дни инспектира лагера, в който към момента са настанени над 3000 души. В писмо до медиите от екипа на Мая Манолова съобщават за лоши хигиенно-битови условия и разпространяват снимки на хора с язви и обриви по ръцете. Официално от здравната служба в центъра дават данни за наличие на случаи на кожни заболявания, установена варицела, която вече е излекувана, но само съмнение за краста и кожна лайшманиоза. От Дирекция Надзор на заразните болести към РЗИ-Хасково отказват официален коментар за момента. Жители на Харманли обаче изпращат писмо до Мая Манолова, в което твърдят, че „голям брой лица, търсещи международна закрила се разхождат безпрепятствено из града с видими рани и обриви по ръцете и краката и представляват заплаха за здравето на местното население“. Омбудсманът изиска от Министерството на здравеопазването и от Държавната агенция за бежанците да бъдат предприети спешни действия за организиране на екип от специалисти – инфекционисти, дерматолози, паразитолози, които на място да извършат изследвания и да определят точният вид на кожните заболявания.

По запитване на нашия екип към Националния център по заразни и паразитни болести доцент Анна Курчатова, завеждащ отдел Епидемиология и надзор на заразните болести, подчерта, че крастата не влиза в списъка с болести, подлежащи на надзор и на задължително съобщаване и отчет. Затова и към НЦЗПБ няма официална статистика за разпространението на болестта в България – нито днес, нито в миналото. „Досега от бежанския център в Харманли не е излязла нито една заразна болест и към момента такъв риск не съществува – подчерта пред „Дарик“ главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев, който посети лагера в Харманли. – Все пак специалисти по инфекциозни болести ще преглеждат обстойно бежанците. Приемният център в Харманли е най-големият и най-натовареният. Като прибавите и лошата лична хигиена поне на някои от групите - всичко това е предпоставка за развитие на различни болести. Факт е обаче, че до момента няма преминаване на нито една зараза извън лагера."

Директорът на бежанския център Димитър Захариев заяви пред медиите, че при прием всеки бежанец със съмнение за каквато и да било болест, се преглежда от специалист и се подлага на необходимото лечение. Той призна, че от началото на годината в центъра е имало регистрирани 41 случаи на краста, но всички те са навременно лекувани. Освен това Захариев поясни, че в лагера вече има специален изолатор за заразно болни, който при нужда се използва именно с цел предотвратяване на разпространение на болести.

Д-р Здравка Демерджиева - началник отделение "Дерматология и венерология" в МБАЛ "Токуда Болница София": Краста винаги е имало в България

- Д-р Демерджиева, заради сигналите за случаи на краста в Харманли се създаде вълна от страх. Той оправдан ли е?

- Според мен не. Краста винаги е имало в България. Причинява се от микроорганизъм, вид паразит, който принадлежи към семейството на Sarcoptes scabiei. Това е миниатюрен, невидим с просто око кърлеж, който копае тунелчета под горния слой на епидермиса. В единия край на тези дупки женската снася яйца, и в последствие там се излюпват малките кърлежчета. Най-често това се случва през нощта и затова сърбежът е много по-силно изявен нощем.

- Как се хваща този паразит?

- По контактно-битов път, тоест при допир, или по полов път. Важно е да се подчертае, че съществува краста по животните, но тя е различна и рядко се предава на хората, но дори и това да стане, човешкият организъм има механизми да се самоизлекува от нея и не се налага терапия.

- Възможно ли е да се предаде от човек на човек при ръкостискане?

- Възможно е, но не е толкова често срещано. Например аз самата работя 22 години, преглеждала съм много често такива пациенти, но до момента не съм хващала краста.

- Съществува ли статистика на заболеваемостта в България?

- Официална статистика не е правена. Но мога да ви кажа, че всеки ден през нашето отделение "Дерматология и венерология" в МБАЛ "Токуда Болница София" минават по двама-трима човека с краста. Важно е да подчертая, че болестта не е само сред малцинствата и не зависи от социален статус. Всеки може да се зарази, като паразитът предпочита деца и жени, защото епидермисът им е много по-нежен и по-лесно прониква под него.

- Какви са симптомите?

- Силен нощен сърбеж и поява на ходове по меките части на кожата – между пръстите на ръцете, под мишниците, около гърдите, в ингвиналните гънки и вътрешната част на бедрата. Диагностицира се единствено с дерматоскоп по време на дерматологичен преглед.

- Крастата всъщност не е сериозна болест?
- Съвсем не. Ние, дерматолозите, дори така обичаме да се изразяваме и я наричаме „най-хубавата кожна болест“, защото се лекува точно за три дни. Основно с бензил бензоат и с кремове, които се приготвят със сяра. Ако не се лекува навреме обаче, може да доведе до вторично инфектираме при разчесване на обривите.

- Появиха се дори слухове за лайшманиоза и за бяла проказа в бежански лагер. Те опасни ли са?
- Проказа в България няма. Според мен не е реално да се говори за проказа. Трябва да е някакъв изолиран случай на бежанци, идващи от Индия или от Пакистан, за да има някаква вероятност. А лайшманиоза е по-възможно да се наблюдава, но и това е бактерий, който много рядко го има в България. Това е по-скоро тропическа болест.

При краста никакво къпане

Специалисти уточнява, че освен чрез допир и при полов контакт, краста може да се хване също при употреба на заразено бельо и дрехи, чаршафи, възглавници. Възможно е, макар и рядко, болестта да се предаде дори от докосване на брава на врата, перило на стълбище, дръжка в автобус или метро. Има случаи и на разпространение на паразитите от шезлонг, кърпи за къпане или дори използване на един и същи сапун. Инкубационният период е между 10-20 дни, като първият алармиращ симптом е силният нощен сърбеж. Ако човек е диагностициран с краста, е добре няколко дни да не се къпе, защото чрез водата пазаритите се разпространяват върху още повече части от тялото.

Лайшманиозата се предава чрез мушици

Предизвиква се от паразит от рода Leishmania. Наблюдават се три вида – кожна, кожно-лигавична и най-тежкият – висцерална, при който се засягат и вътрешните органи. Преносители са пясъчните мухи и папатациеви мушици, като инфектирането става при ухапване от насекомото, което преди това е смукало кръв от болен човек или животно – куче, лисица, чакал, в някои случаи дори гризачи.
В България се среща изключително рядко и най-често регистрираните случаи са на хора, които скоро са пътували и са се заразили извън пределите на страната. През 2014 г. има регистрирани няколко случая в южната част на страната. Инкубиационният период варира от 3 седмици до над година. Симптомите са кожни лезии, липса на апетит, болка в мускулите, отпадналост, подуване на лимфните възли. Ако не се лекува навреме може да доведе до тежки инфекции или кръвоизливи.