Имаме ли смелостта да си признаем, че Земята все повече се превръща в едно неприветливо и опасно за живеене местенце? Да започнем с пренаселеността на планетата ни.

Според последните изчисления на учените всички хора на планетата тежат 375 млн. тона. Очевидно е, че сме тежко бреме за нашия дом, и то не само заради излишните ни килограми. Природозащитници предупреждават, че в следващите десетилетия ще

изчезнат огромен брой животински видове

Нищо чудно накрая да си останем само ние и да се изядем взаимно, докато не остане един последен да затвори вратата.

А какво да кажем за опасната слънчева активност. Съвсем наскоро учени от Индийския институт за фундаментални изследвания установиха, че магнитната обвивка на планетата ни няколко пъти сериозно се огъвала под напора на мощни слънчеви бури. Без магнитния щит сме обречени на мигновена смърт. Слънчевият вятър ще мине и ще ни изтрие от лицето на земята.

Точно както се е случило с атмосферата на Марс преди милиони години.

И ако сухите научни факти не ви се струват интересни, помислете за промяната на световния ред. Ердоган, Путин и Тръмп са избрани да управляват трите

най-боеспособни армии в света

Напрежението с нож да го режеш.

Повече от ясно е, че трябва да имаме и план "В", ако събитията на родната ни планета излязат извън контрол. Засега обаче не се е намерила технология, с която да обиколим Вселената и да намерим нов дом с подходяща атмосфера и температура. Принудени сме да си потърсим нещо по-наблизо. Венера ни е "на един хвърлей разстояние" -

само някакви си 41 млн. километра

делят двете планети. Само че там не става за живеене. На повърхността температурата е около 450 градуса, което си е твърде горещо дори и за най-съвременните ни технологии.

Куп други неприятности като облаците от сярна киселина, действащите вулкани и унищожителното влияние на Слънцето изключват възможност за преселение.

Учените отдавна са наясно, че единствената възможност засега си остава Марс. Там също е крайно неприветливо, сухо, студено и силно радиационно. И все пак Червената планета предоставя някои удобства, които не бихме намерили на другите планети от Слънчевата система. Може би и заради това от десетилетия хората кроят амбициозни планове как един ден ще се преселим на Марс.

В началото става дума за най-обикновено фантазиране от страна на скучаещи учени. С течение на времето плановете се избистрят и стават далеч по-конкретни.

Според сегашните разчети човек не може да стъпи на Марс преди 2030 г. За космическите стандарти това си е една секунда време. Друг е въпросът, че и в момента голяма група от учените категорично отричат възможността да

кацнем на Червената планета

в следващите 100 години. Проблемите са твърде много - огромното разстояние, бавните ни космически кораби, рисковете по време на пътуването и най-вече при кацането.

Може би и заради това Американската космическа агенция НАСА не бърза с обявяването на конкретните срокове. Американците искат първо да са готови с всички приготовления и чак след това да обявят година, ден и час на излитане.

От НАСА наистина работят старателно по марсианската си програма. Изчисленията обаче постоянно се променят.

И до днес не се е намерил учен, който да предвиди колко точно ще продължи пътуването от Земята до Марс. Последните проучвания твърдяха, че ще трябва поне година за отиване и връщане. Но времето за полета до съседната ни планета много зависи от разположението й спрямо Земята.

Някои учени вече обявиха, че би било най-подходящо космическият кораб с астронавтите да тръгне на 1 януари 2018, когато двете планети ще са близо една до друга. Това, разбира се, няма как да се случи. Средното разстояние между Марс и Земята е около

220 млн. километра,

а най-бързият космически апарат е летял в Космоса с около 60 хил. километра в час. С тази скорост ще трябват около 150-160 дни, за да се стигне до Марс.

Обаче това изглежда по-лесната мисия, защото след време на никого не му е ясно как точно ще кацне пилотираният от човек космически кораб. Учените вече определиха, че най-подходящото място за приземяване е 100-километрова зона на северното полукълбо. Там е сравнително равно, но по-важното е, че има и големи количества лед, скрит под неголям слой марсианска почва. Именно ледът на Марс е от ключово значение за оцеляването на земляните. Ще трябва да бъде разтопен, превърнат във вода и използва за оцеляването на хора, животни и растения.

"Замисляте ли се, че пътуването е с еднопосочен билет. Всички заминаващи ще трябва да свикнат с мисълта, че ще умрат на Марс. Не сме измислили как да отлетим, но поне сме наясно, че нямаме никакъв шанс за връщане обратно. Планът е пределно ясен. Първо ще тръгне роботизиран космически кораб, който ще достави необходимото оборудване. След това отлитат и астронавтите, които на място ще трябва да изградят своето

марсианско селище,

ще разтопяват вода и ще засаждат растения. Поне на теория те трябва да преживеят достатъчно дълго, за да създадат необходимите условия за тези, които ще ги последват", обяснява руският космолог Виталий Пошчук.

Дори и мрачната перспектива да умреш на чужда планета, без да си вземеш сбогом с роднините, не разколебава желаещите да пътуват до Марс. Хиляди се записаха доброволци за бъдещата мисия. Постепенно отпадаха твърде слабите, старите и психически лабилните.

Успоредно с издирването на подходящите кандидати започнаха и изследванията как ще подейства едно такова пътуване на земляните и как ще се справят те в марсианските условия. Американците вече пратиха

шестима доброволци

да живеят в пълна изолация в специален комплекс на склона на спящия вулкан Мауна Лоа на Хаваите. Там условията са сравнително близки до тези, които ще посрещнат земляните на Марс. Екипът от трима мъже и три жени живее в комплекс, който след това ще трябва да изгради със собствените си ръце на Червената планета. Двуетажното здание е с форма на купол с височина 7 метра и с диаметър 12 метра. На първия етаж има изследователска лаборатория, а на втория - малки спални помещения. Обитателите й имат право да излизат навън веднъж седмично, и то облечени в скафандри. Засега доброволците се справят повече от добре и никой не е пожелал да се върне в цивилизацията.

"Това съвсем не означава, че сме готови за подобно пътуване. Доброволците добре осъзнават, че се намират на Земята, колкото и да ги лъжат, че живеят на Марс. Съвсем друго ще е, когато корабът излети на своето най-дълго пътуване. Никой не знае

как ще реагират астронавтите,

когато Земята се изгуби от погледа им", предупреждават психолозите, които работят по космическите програми.

А подобни предупреждения продължават да валят едно след друго. На този етап няма достатъчно мощна ракета, която да закара земляните до Марс. Не са доусъвършенствани и необходимите технологии да ни предпазят от унищожителната радиация на Марс.

Пречките обаче не могат да спрат ентусиастите. Сред най-големите е милиардерът Илон Мъск. Той е убеден, че в НАСА действат твърде предпазливо и ненужно забавят първия в историята опит за колонизирането на Марс. Богаташът направи собствена космическа програма, според която пилотиран от човешка ръка кораб трябва да кацне на съседната ни планета през 2027 г.

За революционните технологии в кораба, който ще ни закара на Марс - четете в хартиеното издание.