Сред стотиците изчезнали кораби и самолети се открояват историите на някои, впечатляващи с тайнствеността си. На моменти те звучат като родени от съзнанието на изкусни писатели.

Полет 19

Това съвсем не е първият случай на изчезнал самолет в Бермудския триъгълник, но всъщност е причината зоната да стане известна и събужда подозренията на множество изследователи. На 5 декември 1945 г. във Форт Лодърдейл 14 пилоти се подготвят за мисия. Ескадрила от пет самолета се отправя на кратка рутинна мисия, която ще остане в историята под името “Полет 19”. От сушата мисията на торпедните бомбардировачи “Авенджър” следи лейтенант Дейвид Уайт. Години по-късно в интервю за “Дискавъри ченъл” той си спомня: “Авенджър” беше изпипан и стабилен самолет, летеше сигурно и никога не създаваше проблеми. Пет самолета с 14 човека екипаж трябваше да изпълнят съвсем рутинна мисия. В 14,10 часа те получиха разрешение за полет при частична облачност. Небето бе ясно, водата прозрачна. По средата на мисията обаче старши инструктор Чарлз Тейлър докладва за проблеми. Каза: “Компасът не работи. Загубихме се!”. Това беше много странно, защото пилотите знаеха този маршрут наизуст. Можеха да го изминат дори без карта. Разбира се, понякога се случва компасът да се развали, но много рядко. Поддържахме връзка със самолетите, но изведнъж сигналът се загуби. Сякаш се стопиха пет самолета и 14 души. Аз не вярвам в свръхестествени явления, но това беше точно такова. Просто не беше възможно. Спасителни самолети претърсиха небето и морето. Не прекратихме мисията дни наред, но не намерихме нищо – нито отломки, нито тела. Най-странното е, че един от самолетите от този спасителен отряд също изчезна. Сякаш някой си правеше зловеща шега с нас. Седмица по-късно прекратихме мисията без никакъв резултат и с огромни загуби.”

Корабът “Сайклопс”

Това е най-големият плавателен съд, “погълнат” от дяволския триъгълник. Дълъг е 165 метра и тежи 19 тона. На борда му има точно 309 души. Корабът започва пътуването си през 1918 г. с огромен товар от манганова руда. Акостира в Барбадос, откъдето продължава към Балтимор. Очаква се да пристигне на 13 март, но всъщност никога не достига крайната си цел. Не е пресрещнат от други плавателни съдове, нито има запазени записи от радиовръзка. Без какъвто и да е сигнал за опасност, корабът сякаш потъва в нищото. Няма отломки, няма тела, нито следа от тоновете руда. Военноморският флот предприема най-мащабното търсене на плавателен съд, провеждано до тогава. Но нищо не е открито и никой не може да разбере как е възможно толкова огромен кораб да изчезне без следа. Първоначално дори има съмнения, че е потопен от торпедо, но изследванията на германските архиви след войната доказали, че по това време в този район не са действали подводници. И до днес изчезването на “Сайклопс” е една от най-озадачаващите загадки на Военноморските сили на САЩ.

Бригантината “Мари Селест”

Това е най-известният от т.нар. “кораби призраци”. Историята на американската бригантина наистина напомня мистичен разказ. През декември 1872 г. корабът е открит в Атлантическия океан без нито човек на борда. Няма каквито и да било индикации за повреда, за опасност или за риск за потъване. Въпреки това и въпреки че времето е било ясно и хубаво, “Мари Селест” е напълно изоставена. И то с опънати платна и със запаси от храна и вода за повече от половин година. Всичко било на мястото си – и товарът, и личните принадлежности на пасажерите, липсвали обаче самите те. Нямало нито един човек, нито едно тяло. Корабният часовник не работел, компасът бил съсипан, а корабният дневник липсвал. Историята звучи невероятно и остава една от най-големите морски загадки. Всякакви теории са излагани през годините, за да се обясни невероятната случка, но не е намерена логична причина. Според мнозина при преминаването през тайнствения Бермудски триъгълник целият екипаж се е пренесъл в друго измерение.

Яхтата “Ръвонок”

В “Загадката на Бермудския триъгълник” Лорънс Дейвид Куше пише: “Харви Коновър, милионер, притежател на “Йотинг” и “Ейвиейшън Ейдж”, се смятал за най-изключителния ветроходец на своето време. Той и елегантната яхта “Ръвонок” спечелили три пъти състезанието Маями-Насо, а яхтата се ползвала със славата на най-добрия плавателен съд за океански регати, на последната дума в яхтостроенето и на най-сигурния съд, пускан на вода. Въпреки това през януари 1958 г. “Ръвонок” изчезнала по маршрута от 150 мили от Кий Уест до Маями.” Заедно с милионера на борда на 14-метровата яхта са още четирима души, от които няма и следа.

Моторницата “Уичкрафт”

През декември 1967 г. семейство Барак – баща и син излизат на кратка разходка в океана. Те не се отдалечават дори на километър от брега, когато неочаквано удрят нещо във водата и моторницата губи мощност. Викат бреговата охрана, описвайки точно къде се намират. Лорънс Дейвид Куше пише: “В 21 часа на 22 декември в Бюрото на седми окръг на Бреговата охрана в Маями се получило съобщение от двамата мъже, че гребният винт на лодката се натъкнал на някакъв потънал предмет и двигателят можел да работи само със силни вибрации. Корпусът не бил повреден, а лодката почти не можела да потъне заради вградените в нея плавателни камери. Hа бреговата охрана съобщили, че няма непосредствена опасност, но се налага да ги изтеглят на буксир до пристанището. Само след минути спасителите тръгнали. Корабът на Бреговата охрана стигнал до мястото на произшествието за деветнадесет минути, но не открил нищо - нито лодка, нито хора, нито спасителни жилетки. Мъжете изчезнали някак си, докато ги осветявали светлините, които тръгнали да наблюдават. Няколко дни по-късно Бреговата охрана прекратила часовото търсене, като съобщила, че мъжете „се смятат за изчезнали, но не за загинали в морето.”

Кой първи описва феномена, четете в хартиеното издание на "168 часа".