Стотици изчезнали кораби и самолети са станали жертва на тайнствения Дяволски триъгълник. Всъщност това е наименованието на зоната до 1964 г., когато тя получава официалното си определение. Първоначално се смятало да бъде кръстена “Триъгълникът на Маями”, но управата на града категорично се обявява против, за да не се свързва Маями със смъртоносния феномен. Затова триъгълникът е кръстен на Бермудските острови.

За много от нещастните случаи се знае само номер на полет или име на кораб, за други са запазени записи от разговори с командните центрове, а от някои има дори оцелели. Десетки са мистериите. В книгата си “Загадката на Бермудския триъгълник” Лорънс Дейвид Куше описва някои от най-емблематичните случаи. В началото на XX век изчезват над 30 кораба, “Каръл А. Диъринг” все пак е намерен заседнал в плитчините Дайъмънд, но на борда му има единствено две котки. “Райфуку мару” сякаш се изпарява в спокоен ден, след като от екипажа са пуснали зов за помощ: “Елате бързо, то е като нож! Не можем да избягаме!” Норвежкият кораб “Ставенгер” пък изчезва с четиридесет и трима души на борда. През 40-те години на XX век най-запомнящите се случаи са тези на “Сити Бел”, намерен изоставен край Бахамските острови, както и на кораба призрак “Рубикон”, доближил се до бреговете на Флорида в идеално състояние, но само с едно куче на борда.

През втората половина на XX век нещастията съвсем не намаляват. Американският самолет “Глоубмастър” изчезва северно от триъгълника, последван няколко месеца по-късно от товарния кораб “Сандра”. След това идва ред на самолета “Сюпърконстелейшън” на Военноморските сили, на натоварения със сяра кораб “Садърн Дистриктс”, яхтата “Конемара IV”, намерена силно повредена в самия център на триъгълника, както и личната състезателна яхта на издателя Харви Коновър. В списъка влизат също две ядрени подводници на Военноморските сили на САЩ – “Трешър” и “Скорпиън”, патрулен бомбардировач с екипаж от десет души, товарните “Елизабет”, “Карибе” и “Анита”, както и транспортният самолет “Чейс YC-122”, пренасящ снимачни съоръжения за филм на Лойд Бриджис, озаглавен по ирония на съдбата “Незагиващите”. Всъщност изчезванията започват векове по-рано, просто тогава никой не си дава сметка, че са част от някаква злокобна закономерност.

Още през XIX век сякаш се изпаряват големият френски кораб “Розали”, шведският “Лота”, италианската шхуна “Мирамон”, германският барк “Фрея” и испанският товарен “Виего”. Една от най-големите загадки е странното изчезване на “Аталанта” през 1880 г. Корабът напуска Бермудските острови на път за Англия през януари с екипаж от триста кадети и офицери и след това никой повече не го вижда. Истината е, че първите сведения за странните феномени в Бермудския триъгълник са още от XV век. Вярва се, че по време на своето първо пътуване до Новия свят през 1492 г. самият Колумб преминава през страховитата зона. В корабния дневник е записано, че стрелката на компаса се отклонява, че в небето се появяват странни светлини, че огнено кълбо пада във водата и всички от екипажа описват, че се чувстват странно “като в друго време и на друго място”. Всеки инцидент плашел и без това изнервените членове на екипажа и бил за тях предупреждение да се върнат. На Колумб му било достатъчно трудно да убеди екипажа си, че няма да паднат от ръба на земята и страховитите явления изплашили дори него.

Лорънс Дейвид Куше пише: “Вечерта на 13 септември Колумб забелязал, че стрелката на компаса му вече сочи не право към Полярната звезда, а около шест градуса на северозапад. Това бил първият случай, когато такова отклонение въобще е установявано. Колумб наблюдавал как през следващите няколко дни отклонението се увеличавало и знаел, че екипажът ще изпадне в паника, ако научи за това явление. Другите щурмани също го забелязали и загрижеността им бързо се разпространила сред екипажа, който бил ужасен. На моряците им се струвало, че навлизат в район, където дори природните закони са различни. Те чувствали, че някаква неизвестна сила кара компаса да им изневерява, и се опасявали, че вероятно ги очакват и други неизвестности, докато плават през необикновеното море.”

Какво споделя очевидец, минал през ужаса, но оцелял, четете в хартиеното издание на "168 часа".