Имам усещането, че Нобеловият комитет се превърна в кълбо от нерви, след като даде наградата за литература на Боб Дилън.

Робърт Алън Цимерман направо разказа играта на академиците, като не им каза дори едно “благодаря”. В деня, в който бе съобщен новият носител на наградата, Дилън имаше концерт в Лас Вегас, но въобще не спомена и една дума, че е взел нобелката. За капак на всичко не вдига телефони на комитета, изтри от официалната си страница, че е лауреат, въобще направи диви и щастливи чичковците от комитета.

Сега би било интересно и съвсем естествено заложните къщи да се включат със залагания дали Дилън ще си вземе наградата и ще произнесе ли прочувствено слово на 10 декември? Или ще ги отсвири ведно с краля на Швеция.

Но каквото и да се случи оттук нататък, едно е сигурно - че след Дилън Нобеловият комитет няма повече никога да гласува за подобни личности. И ще си вземе поука, което значи, че вратата за бардовете към наградата оттук нататък ще е здраво затръшната.

Другото, което със сигурност ще се случи, е, че нобелката вече ще се връчва на по-добри и възпитани романисти, поети, драматурзи, които умеят да благодарят както трябва и както се полага, а не да се правят, че нищо, ама нищо не се е случило, както е в този случай. И по никакъв начин да нямат общо с 60-те години на миналия век.

И още едно нещо е сигурно. Дори тези, които буквално повърнаха, когато чуха името на Цимерман, не могат да отрекат едно нещо - толкова много шум около тази награда никога не се е вдигал. И предполагам, никога повече няма да се вдигне, освен ако следващата година наградата не отиде при Земфира например.

Дилън просто раздели мислещия свят на две

Дори и в зеленчуковия магазин до нас - казвам го съвсем сериозно - чух спор “за” или “против” него и наградата му. И какво по-хубаво като реклама за Нобеловия комитет, щом и в кварталния магазин се говори за наградата? А ако беше я взел например вечно номинираният Мураками, някой изобщо щеше ли да разбере, освен тясно свързаните със словесността? Не.

Сега продължавам една идея по-сериозно. Аз лично мисля, но не само аз, изчитайки много мнения, че тази награда трябваше да се даде на Дилън преди 45-50 години. И сега тя наистина е ужасно закъсняла и стои доста странно в пространството.

Смятам обаче и нещо друго, което лично според мен е важно. Това е лек реверанс на Шведската академия към “ягодовите” години- 60-те на ХХ век.

Реверанс към великите Ленън, Морисън,

Хендрикс, Джоплин,

да не изреждам повече. Хора, бръкнали в небето, променили света и преждевременно отлетели от него.

Смятам и още нещо, пак не само аз: че Нобеловият комитет с тази награда се опитва да се измъкне от критиките, особено в последните години, че отдавна я е превърнал в политическа, отдавна тя няма нищо общо с истинската литература. Мисля си, че на беловласите академици, гласувайки за Боб Дилън, това им се получи. И с неговото име влезе и някакъв чист въздух.

Сега се връщам там, откъдето започнах, за да кажа най-важното лично според мен, заради което се включих и аз в темата за Дилън.

Ако Робърт Алън Цимерман не си вземе наградата, не произнесе слово и подобни официалности, както предполагам, че ще се случи, той всъщност ще каже на света нещо много хубаво и важно. А то е, че

в изкуството наградите изобщо не са нужни.

Че там почетните стълбици са напълно излишни. Че златни, сребърни и бронзови медали не трябва да се раздават. Че неговата функция е много по-различна, за да бъде оценявана по този начин. Стискам палци Дилън да отсвири с китарата си Шведската академия единствено и само заради това.

А и на нас в България малко да ни светне, защото

тук почти всеки ден се дава литературна награда на някого.

Лично аз не познавам българин, който пише и да не е награден с някаква. И ако Дилън го направи, много се надявам масово да започнат да се отказват награди. И тук, и по света. Въобще, стига с тези награди.