Потърпевша: Насърчаваха ни “да си пуснем малко кръв”.Организацията е на показ, но мъченията се пазят в дълбока тайна.Жестокият режим е само загатнат в “Шифърът на Леонардо”.Основателят им подкрепял Хитлер.

Пълен контрол над личния живот. Самонараняване в името на Бога. Отчуждаване от света. Това са само част от страховитите практики, които “тайната организация, която можеш да намериш в указателя” “Опус Деи”, практикува.

За нея официално не се знае много, само че проповядва достигането до Бога дори и в ежедневните ни занимания. Те се спрягат за “дясната ръка на папата”. Критиците им твърдят, че именно те издигат от негово име свои кандидати за високи постове. Оттам се носят слухове и за силното влияние, което имат над политиците.

С всяка следваща история на свидетели и бивши членове на групата тя изглежда все повече и повече като опасен култ.

“През целия си живот ще изпитвам гняв към тази организация”, казва бившият член на "Опус Деи" Джон, който по обясними причини не споменава фамилията си. Но кои са всъщност "Опус Деи"? Католическата организация е една от най-влиятелните в света. Тя е на повече от сто години, а огромната й сила се разпространява не само в родната Испания, а навсякъде по света.

Може да се каже, че “Опус Деи" е тайната организация, която можете да намерите в телефонния си указател. Те не се крият от света, напротив, организират шумни благотворителни срещи и даряват огромно количество пари на тези в нужда.

Но всъщност никой не знае каква е реалната цел на организацията или какво се случва вътре в нея. Изглежда така, сякаш

“Опус Деи” има тъмна тайна, която малко по малко бива разкривана и ревностно отричана от членовете й.

С излизането на поредния филм по новела на Дан Браун - “Ад”, не можем и да не си припомним начина, по който за "Опус Деи" започна да се говори интензивно. Докато в бъдещата екранизация сюжетът се върти около пренаселването на Земята и пускането на вирус, който да намали човешката популация - теория, която сама по себе си също звучи изключително истински, в бестселъра на Браун “Шифърът на Леонардо” ставаше дума за религия.

В книгата, която излезе през 2003 г. и беше екранизирана през 2006 г., “Опус Деи” е изобразена като секта, която е готова да убива за постигането на целите си. Първоначално всички възприемат написаното като “литературна измислица”, но рязката реакция от страна на Църквата кара хората да се замислят, дали в тази измислица не се съдържа парченце истина?

Всъщност историите за нея датират още далеч преди това. “Опус Деи” е основана от испанския свещеник Хосемария Ескриба де Балагуер през 1928 г. в Мадрид. Името, идващо от латински означава “Божие дело”, а привидната цел на организацията е да проповядва, че дори и ежедневният живот може да доведе до святост, а членовете й могат да открият Бог навсякъде около себе си, работейки здраво.

Ескриба е бил канонизиран от папа Йоан XXIII заради чудесата, които е вършел. Но бивши членове на култа разказват как е наричал жените “проститутки” и е изпитвал симпатии към диктатурата на Адолф Хитлер.

Владимир Фелзман, който е бил свещенник на организацията, но по-късно се превръща в нейния най-яростен критик, разказва как Ескриба веднъж се възмутил, че Хитлер е "несправедливо третиран от света"

По думите на Фелземан светецът неведнъж е казвал: "Хитлер не може да е бил толкова лош човек. Едва ли е убил 6 млн. евреи. По-скоро около 4."

В основата на "Делото" стоят силната католическа вяра и честността. Иронично е, че никой не знае какво се случва наистина вътре в организацията. А причината за това е, че на членовете на "сектата" изричнно е забранено да говорят за нещата, които се случват вътре в нея.

Макар че “Опус Деи” всячески се опитва да убеди света, че в работата им няма нищо нередно, множество хора, успели да избягат от клопката на организацията, споделят скандални факти за живота вътре в нея.

Членовете се делят на две групи - нумерарии и супернумерарии. А според твърденията на свидетелите нумерариите са изтеглили късата клечка. Докато на супернумерарии им се позволява да водят нормален живот и да имат семейства, нумерариите са подложени на строг контрол над личния живот, информацията, която получават, и дори над емоциите, които изпитват.

А самостоятелно умъртвяване на плътта, подтискане на жените и стриктно спазване на правилата са част от ужасяващите условия, които вярващите трябва да спазват в своето преклонение към "Опус Деи".

През февруари 1987 г. 18-годишната Тами ди Николас отива на католическо уединение заедно със своите приятели, които е срещнала в колежа в Бостън. Но този уикенд се превръща в тригодишно изпитание, което разбива семейството й.

За няколко седмици тя изоставя всичките си познати и роднини, за да се отдаде максимално на “Опус Деи”.

Родителите й остават в неведение, че дъщеря им е в ръцете на “отнемаща живота” църква. За семейството било ад, докато най-накрая успяло да си я върне. Но какво всъщност се случва с Тами за тези три години?

От разказите на момичето, споделени по радиото, става ясно, че новите членове на групата трябва напълно да се изолират от предишните си животи. Тя разказва, че членовете на “Опус Деи” обичайно живеят в една обща сграда. Контактът им с хора, които за бивши членове на организацията или нейни критици е забранен, освен ако не става дума за опит да ги върнат обратно в строя.

След като веднъж влезеш в организацията, от всички членове се очакват седмични сесии по самобичуване, за да им напомнят за мъките на Христос. Писмата, които изпращаш и получаваш, се проверяват. Ако съгрешиш, трябва да се самобичуваш с камшик, да спиш на дървен под или да носиш ошипена метална верига около бедрото, наречена cilice.

Ако откажеш, главните свещеници на "Опус Дей" прокарват своите тактики за промиване на мозъка. Вменява се вина и страх, а използването на средства за мъчение се описва като единственият начин да останеш верен на вярата си.

Разказът на Тами хвърля светлина около живота на близо 30% от участниците в организацията. Всички те - нумериати. Според бивши супернумериати разликата в правилата за двете съсловия е малка.

Всъщност нумериатите са предимно млади хора, които нямат брак или деца. Те са по-лесни за манипулиране и имат свободата да кажат “Да” на предложение, отправено от “Опус Деи” да заминат някъде и да оставят семействата си. Но не седи така въпросът с тези, които вече имат деца или брак зад гърба си. Те директно получават статут на супернумериати и откъсването им от външния свят не е толкова драстично.

Също избягалата от клопката на култа Мария дел Кармен Тапиа прекарва 18 години в сектата. Тя е първата, която намеква за огромната сила на “Опус Деи” и контролът им над 85-те хиляди членове, използвайки промиване на мозъците им.

Думите и на двете жени се потвърждават и от множеството признания, които бивши членове на организацията правят пред онлайн платформата за подкрепа на пострадалите от “Опус Деи”.

ODAN или Opеs Dei Awareness Network събира на едно място сведенията на всички, които някога са имали досег до плашещите практики на Църквата, и успява да изготви пълен списък с правилата, които тези, имали нещастието да паднат в капана, трябва да изпълняват.

Пълният контрол над живота на хората в "Опус Дей" е плашещ. Организацията избира работата ти, местата, на които да ходиш, университетите, в които да учиш.

На вярващите е позволено да имат само 15 приятели, да се хранят в центъра, в който живеят, заедно с другите и да се обличат стриктно по правилата, пазарувайки само и единствено с директора на Центъра. На вярващите се позволява да харчат пари за храна, различна от тази, която им се сервира. Според разказа на Тами ди Никола тя така и не си поръчвала кафе от 25 цента в офиса, в който работела, защото трябвало да докладва на директора всеки месец, а след това била наказвана.

С кратката си листа от приятели, хората в “Опус Деи” нямали много социални контакти. Те всъщност им били и забранени. Единствените сбирки, на които им е позволено да ходят, са тези, организирани от “Опус Деи”, където целта им е да привлекат нови последователи. Естествено, ако някой се осмели да откаже на предложението им, е заплашен, че го чакат вечни мъки.

Всяка вечер е мъчение сама по себе си, твърдят бивши членове на организацията. На нумерариите им е позволено да спят само върху дървена дъска, при съгрешение - на дървения под. Тя не поема топлината на тялото и така хората често се събуждат през нощта премръзнали.

Веднъж на седмица миряните са задължени да спят и без възглавница. Начинание, което не е особено лесно, когато си измръзнал. “Първият път, в който спах на дървената дъска, прекарах цялата нощ в будуване. Единственото положение, в което можеш да лежиш, е по гръб. По никакъв начин не можеш да се обърнеш настрани, защото костите ти се забиват в теб, а още по-мъчително беше да се спи по корем. Представете си какво е да спиш на под. Но след няколко месеца се свиква.” Това разказва Аугостина Лопез де лос Мозос пред списание Marie Claire и допълва, че е разбрала на какво ще бъде подлагана едва когато седнала на дървеното легло, замаскирано като истинско.

Свободното си време привържениците на “Опус Деи” почти никога не прекарват извън групата. Веднъж месечно те отиват на екскурзия заедно с хората от целия център, в който живеят, но пътешествието им е далеч от нашата представа за добро прекарване. По време на пътуването разговорите в автобуса се въртят главно около основателя на “Опус Деи” или чудесата, които му се приписват.

Кои са най-зловещите практики на "Опус Деи" четете в хартиеното издание на "168 часа".