7 години пенсионерът Динко Колев е “майка” на хасковската пожарна.

В един регионален сайт прочетох нещо, лично за мен, много хубаво. Трогна ме. И затова искам да го споделя. То само по себе си е коментар за много неща. И ето.

Пенсионираният през 2009 година като командир на екип Динко Колев от хасковската пожарна и до днес продължава да ходи всеки ден на работа. Без заплата. “Динко идва всеки ден, макар че като пенсионер вече не получава заплата.

Оглежда автомобилите, екипировката, кара ни се понякога”, казват с усмивка колегите на ветерана. Преди да се пенсионира, е изпълнявал и длъжността домакин и досега огнеборците го търсят - кой за нова каска, кой за друго оборудване. “Казваме му “Майката на пожарната”, защото се грижи за всичко”, обясняват пожарникарите.

И как човек да не се развълнува, когато прочете тези редове. Те звучат абсолютно нереалистично и по-скоро - сюрреалистично. И то точно днес, във време, в което парите са се превърнали в порив, блян, мечта, в двигател на всичко.

Този човек, Динко Колев, е точно обратното, контраверсия на този свят. Пълна контра на всичките му движения. Да, може да му е скучно в къщи. Може просто да го прави, за да си запълва свободното време.

Може пенсионерският живот да го изнервя. Но дори и така да е, пак е безкрайно симпатично и мило. И прочитайки това отново, човек се замисля и си казва, че докато живеят, докато има все още такива приказни герои, не всичко е загубено.

Че колкото и този свят да е подивял и колкото всичко да е само блъскане с лакти, от време на време се случват и има чудеса. Пиша това, защото кой работи 7 години, без да печели 1 стотинка? На кого изобщо може да му мине през главата такова нещо? Историята на този приказен герой според мен е много по-красива от тоновете глупости, които ни заливат днес. От героите в кавички, които пълнят медии.

Които са се взели толкова насериозно пред себе си и пред всичко. А за живота на други, като Динко Колев, трябва да имаш страшен късмет да чуеш, защото те просто нямат нужда от фанфари. Избрали са си така да изживеят живота си. И не се смятат за герои или за нещо различно от другите.

Такива хора са различни Те са цветни и много по-истински. От подобни житейски истории днес имаме огромна нужда. Имаме, защото от време на време ни свалят на земята. Обират грешните ни вибрации.

По един много специален начин ни отдалечават от бита, разпределят ни в друго състояние на духа. И не на последно място ни карат да се замислим, че не всичко на този свят се измерва с банкноти. Че всъщност богатството на един живот не е само да седиш с горда глава пред банкомата. И още, че животът има много и различни версии, през които можеш да се усмихваш. Сега, когато споделям всичко това, много добре си давам сметка, че за много хора този човек може би изглежда луд. За други ще е тъпак. За трети нещо подобно.

Но съм сигурен, че ще има и такива, като пишещия тези редове, които ще видят в него точно обратното. Обратното, което днес много ни липсва. Което така неглижирахме, че със сигурност един ден много ще ни боли от това.

Но тази тема е друга, глобална тема. Тук искам да вметна, че преди време от страниците на вестника споделих историята на един джаз музикант, който ходеше из хасковските села и учеше, възпитаваше децата как да проумеят, как да слушат тази музика. Всичко това - без една стотинка, без спечелен така наречен финансов проект. И да кажа, че тази история продължава. Той и днес ходи по селата. Да, историята на Динко Колев е различна, но двете имат и нещо общо.

Общото е, че сме много временни на този свят. И колкото повече го осъзнаваме, проумяваме, толкова по-добри ще бъдем. И към себе си, и към околните. И въобще към света. Или поне така си мисля.