Софи Марсо му връчи "Златен лъв" за цялостно творчество на 73-тия кинофестивал във Венеция. Безспорен е приносът към седмото изкуство на този вдъхновител на цяло течение от имитатори на собствения му стил и поведение. Той е Великолепният, Асът на асовете, любимецът на Годар и Трюфо, комедиантът, каскадьорът, плейбоят, синът, бащата и човекът, чиято стойност е заслужено висока. На 83 години Жан-Пол Белмондо е една от най-големите легенди на френското и световното кино, вземал страстно всичко от живота и раздавал от себе си също толкова щедро.

И днес многобройни амурчета с детския лик на звездата красят фонтани във френската столица, които са собственоръчно изваяни от прочутия му баща Пол Белмондо.

Като наследник на признат парижки скулптор от италиански произход и надарена художничка Бебел, както галено е наричан актьорът от своите сънародници, приема като семейно наследство принадлежността към изкуството.

В тийнейджърските си години Жан-Пол се впуска в стремглаво търсене на себе си, като дори бяга от къщи с пътуващ театър. Завръща се сам и решен да последва примера на баща си и да стане скулптор. Тази му мечта е изместена с мощен юмрук от главата му от желанието да впечатлява с постижения на ринга като боксьора и футболист Марсел Сердан (1916-1949). Спортът определено се отдава с лекота на младия Белмондо. С упорити тренировки и много хъс той

се превръща в шампион на Париж в средна категория по бокс.

С времето обаче бъдещата киноикона разбира, че наистина го привлича изявата в светлината на прожекторите и пред публика, но чрез един по-различен вид игра. Така на 20 години той постъпва в Консерваторията за драматични изкуства, където някои от преподавателите изразяват недоверие към бъдещите му успехи като артист. Част от тях дори намират външността му за смешна при участието в любовни сцени.

"Толкова пъти ми казваха как не съм никак добър, че започнах да се съмнявам в себе си. Така беше, докато не се снимах в "До последен дъх". Годар ме накара да обикна киното", признава по-късно големият актьор.

Така още с първата си по-сериозна роля на чаровен престъпник в най-известния филм на Жан-Люк Годар и основна творба от знаменитата "Нова вълна" във френското кино Белмондо се изстрелва сред звездите, където през следващите години ще се задържи и усилва светлината си. В продължение на почти половин век той се снима в над 80 ленти и успява да се превърне в идол на няколко поколения, които започват да копират жестовете, мимиките и начина на обличане на своя любимец и се определят като представители на направлението "белмондизъм".

Всепризнат е усетът на Бебел към подбора на неговите филмови превъплъщения. Той винаги си избира персонажи, които ще му прилягат, и ги поднася с леко пародиен нюанс на публиката, с което ги прави още по-завладяващи. Афинитетът му към екшъните и изпълняването на опасни каскади от самия него се изчерпва едва когато възрастта му го налага. През 1985 г. Жан-Пол се контузва тежко по време на снимки и след това започва да използва дубльор. Няколко години по-късно съвсем се отказва от адреналиновите филми, защото е достатъчно разсъдлив да прецени, че “не бих искал да бъда летящият дядо на френското кино".

Белмондо много добре знае кой е и какво е постигнал и няма необходимост да бъде аплодиран чрез отличия.

Не се поколебава

да откаже престижната награда “Сезар”,

френския еквивалент на "Оскар", с която е удостоен през 1989 г. за ролята си във филма на Клод Льолуш "Галеник на съдбата". (Itineraire d'un enfant gate). Основният му довод е, че не желае отличие, създадено от скулптора Сезар, който се отнасял негативно към творбите на баща му.

Знаменитият актьор пази много ценни съвети от своя родител в сърцето си, а най-ярко в неговите спомени са се запечатили бащините думи, че "трудностите съществуват, за да бъдат преодолявани". Точно този завет дава сили на френската звезда да се възстанови след тежкия инсулт, който го приковава към легло, парализира дясната половина от тялото му и му отнема говора през 2001 г. И до днес дясната му ръка е неподвижна.

"Лекарите ме предупредиха, че може никога да не проговоря отново. Но ето че сгрешиха и напълно възстанових умствените си способности. Няма да забравя ужаса, който изживях обаче. Беше понеделник вечер. С жена ми Нати се приготвяхме за пътешествие с кораб. Събудих се да отида до банята, а следващия път, когато отворих очи, бях в болницата. Чувах всичко, което казват лекарите. Говореха си, че може би няма да могат да ме спасят. Помислих си: "Това е краят." Малко по-късно, когато се опитах да кажа нещо на жена ми, се получи нещо като "ууу...бр...бр...". Никой не ме разбираше. Минаха години, докато възстановя говора си. Ето откъде идвам. Искам да бъда пример за хората, които имат склонност да се затварят в себе си в трудни моменти. Искам да знаят, че

трябва да се борим, да не се отпускаме и винаги да гледаме напред",

споделя идолът на няколко поколения.

След този кошмар Белмондо обявява, че се оттегля от киното, но шест години по-късно се завръща пред камерата във филма на режисьора Франсис Юстер "Мъж и куче" (Un homme et son chien).

"В момента, в който камерата заработи, нещо в мен избухна. Възстанових младостта си. Почти. Този опит да бъда погребан ме мотивира допълнително. Исках да докажа на всички, които ме смятаха за мъртъв, че още съм тук. По време на снимките на тази лента бях неотлъчно с екипа. Не разбирам артистите, които се държат настрани. Никога в съзнанието ми не е минала мисълта, че аз съм звезда, а те са бачкаторите. Заедно ние сме екип", коментира Бебел.

На снимачната площадка той е несравним, а най-незабравимо остава за публиката партньорството му с Ален Делон в "Борсалино" (1969) - най-гледаната гангстерска продукция на Стария континент до излизането на "Кръстника".

Отношенията между двете звезди са възприемани като абсолютно съперничество на гиганти, докато в основата им всъщност стои едно мъжко приятелство.

"Нямаше да има Белмондо без Делон, нито Делон без Белмондо. Почти половин век ние си оспорвахме едно състезание, което и двамата оглавявахме! Това е!", категоричен е Ален Делон.

Жан-Пол също обяснява, че двамата са били въвлечени в измислено конкуриране единствено от вестниците.

"Ако има нужда от мен, бих му помогнал, ако аз имам подобна необходимост, той веднага би се отзовал. Ален е от малцината, за които мога да го кажа", сигурен е Асът на асовете.

Като секссимволи на своето време и двамата съумяват да остареят някак великолепно, без да позволят на старостта да ги съкруши.

"Безусловно старостта поражда страх, но ако се чувстваш във форма и главата ти още работи - прати я по дяволите тази старост. Не вярвайте в никакви слухове, още не съм се предал...", заявява Белмондо.

Плейбоят и ценителят на женската красота вътре в него също остават неподвластни на неумолимия ход на времето. Доказателство за непреходната слабост на актьора към нежния пол е и последната му опасна връзка с бившия модел на "Плейбой" Барбара Гандолфи. Първата им среща е в италиански ресторант на Лазурния бряг, а красавицата бързо успява да спечели тогава 75-годишното сърце на Бебел. Така започва неговата втора младост, и то след тежкия развод с последната му съпруга Нати.

Барбара му се възхищава открито и го вдъхновява да тренира и да бъде по-подвижен след инсулта. Връща му усмивката и го кара да се чувства обожаван.

Приказката обаче не е с щастлив край. Не след дълго любовта на експлейметката започва да разкрива своето друго лице и лека-полека се оказва просто грозна злоупотреба с френската звезда. Барбара и нейният бивш съпруг Фредерик Вандервилт са обект на дългогодишно разследване от белгийските власти още от 2004 г., като са заподозрени в пране на пари, създаване на престъпна организация и трафик на хора. Дори самият Белмондо е извикан да даде показания пред френски и белгийски полицаи за подозрителни финансови трансакции на сексапилната си приятелка. Полицията смята, че тя е използвала актьора, за да измъкне от него пари. Самата тя заедно с адвоката си твърди, че е жертва на "лов на вещици".

Жан-Пол признава пред властите, че се запознава постепенно с неприятностите, в които се е въвлякла неговата половинка. Въпреки всичко я брани енергично до последно. Така и не става ясно дали той дава или само обещава заем от 200 000 евро на Барбара. Белмондо защитава сляпо своята любима дори когато домът му е обран без взлом, а тя е единственият човек с ключ за него. "Знам какво ми причинява тя.

Това може да е моят избор

и моето право да живея

с една непочтена жена.

Но това засяга само мен, отговорността е само моя. Барбара има цялото ми доверие", изповядва се Жан-Пол преди години.

И все пак, изглежда, той решава да си отвори очите за истинската същност на своята възлюбена и през 2012 г. е оповестен краят на техните взаимоотношения.

Навярно и днес Бебел не съжалява за този свой горчив опит, защото, както казва самият той, без жените в своя живот не би бил нищо.

С кого големият актьор минава под венчилото още 20-годишен и за връзките му с още куп изкусителни красавици четете в хартиеното издание на "168 часа".