Трансферът на Погба съсипва играта.

Рядко си позволявам да говоря по теми извън пределите на страната, но тези дни наглостта на Жозе Моуриньо мина всички граници, удари облаците и аз просто не издържах.

Португалецът, известен като любител на поезията и добрата литература, сподели пред медиите, че се гордее с трансферната политика на новия си клуб “Манчестър Юнайтед”. Треньорът, известен още в близкото минало като мъжа с шлифера, имаше предвид трансфера на Пол Погба за 105 милиона евро.

Дори каза, че за него е голяма чест, че работи в клуб, който може да си позволи подобни покупки. Така Моу индиректно отговори на треньора на “Ливърпул” Юрген Клоп, който дни преди това каза, че подобни трансфери напълно обезсмислят футбола и го натъжават. Нямам нищо против Пол Погба и няма две мнения, че е безспорен талант, който вижда на длан целия терен. Имам против обаче безумието в харченето на пари за даден играч, които обръщат великата игра с главата надолу, вкарват я в някакви корпоративни жартиери и просто я съсипват.

Още по-лошото е, че подобни покупки се случват във времена, в които светът се тресе, и някак на фона на всичко това изглеждат просто неморално, неетично, но това явно вече не интересува никого.

Единствено е важно да си победител, без да те интересува цената за това. Тъжна работа, както каза Клоп. Подобни многомилионни трансфери освен тъга правят футболния пейзаж грозен и замърсен. И вместо хора като Моуриньо да направят така, че да дадат някаква нова тенденция, да са радетели за някакъв обозрим таван на футболните трансфери, те правят точно обратното - пазаруват като невидели. И харчат пари, които за 99 процента от човечеството са пълна утопия.

Още повече че това се случва в първенство, в което последният шампион е финансовото джудже “Лестър”. Значи може и така. Ама не. Другото, с което подобни трансфери оставят след себе си лош дъх, е, че убиват, мачкат всичко онова, поради което е измислена тази игра. Нейната изконност е съвсем различна от всичко, което се случва днес. А то е някакво безкрайно надцакване и нищо друго. Огромни пачки, които летят от единия до другия край на Европа и света. И това вече по никакъв начин не може да се нарече футбол, а единствено и само бизнес. И хора като Моуриньо се държат не като треньори, а като едри бизнесмени. Жалка работа.

Да, днес е времето на модерния футбол, на корпоративния футбол, в което няма ценности. Това вече за всички е ясно. Дори и за последните романтици. Но подобни неща като трансфера на Погба наистина идват малко в повече.

И се питам няма ли на купувача да му е малко неудобно утре, когато трябва да играе срещу отбори и в Англия, и в Европа, за които парите, дадени за Погба, са бюджетът на тези отбори за години наред. С какъв спортен морал ще се изправиш срещу тях или няма да ти пука изобщо? Съдейки по поведението на Моу - второто.

И още нещо. Имам чувството, особено след изказването на Клоп и след стоте и пет милиона евро, дадени за французина, че футболният свят е тръгнал към създаването на някаква милиардерска лига, в която ще играят отбори с възможностите на “Манчестър юнайтед”, “Реал” (Мадрид) и още няколко, а другите, по-бедните - отделно.

Според мен това е съвсем логично да се случи. И напълно реалистично. И може би така и трябва. Защото иначе не е честно. Това е все едно на ринга да се боксират състезател от 48 килограма срещу друг, който например е 91.

Така звучи отстрани. Да,за всичко това, за тези безумни трансфери има достатъчно футболни институции, които следят нещата, но какво от това. И приказките за таван на трансферите си останаха само на думи. Но по-тъжното е, че хора от калибъра на Моу, вместо да се противопоставят на това безумие, както го прави Юрген Клоп, го разширяват като тенденция и по този начин абсолютно съсипват играта.

И тя вече наистина е само бизнес и нищо друго. А това е голям срам за времето, в което живеем.