Адио на медалите от Рио
Дереджето на спорта у нас днес не предполага олимпийски отличия
Хубаво е България да спечели някой друг медал на Олимпиадата в Рио, но нищо не е фатално и без никакъв медал.
Казвам го предварително, защото след края на игрите започват анализи и коментари колко е зле положението, колко българският спорт е отишъл на дъното. Как онези славни времена, когато от олимпиада сме се прибирали с една кошница златни медали, никога няма да се върнат.
И подобни думи все в тази линия на говорене. Дори си представям повечето заглавия във вестници. Но си мисля, че по-добре да погледнем на игрите в Рио с един по различен поглед и той да е къде се намираме, накъде вървим, правилни ли са стъпките? И какво трябва да се случи, за да се движат нещата в положителна посока. Да го направим без никакво его и максимализъм, а
съвсем спокойно
и напълно реалистично
Ясно е, че тези времена, в които всеки ден виждахме наш сънародник на почетната стълба на медалистите, няма да се върнат. Няма и никаква логика да се върнат. Но и трябва да си дадем трезва оценка къде живеем, в какви времена и какво се случва около нас.
Умишлено не искам да говоря за бази, стадиони, български треньори, които работят за други държави. Или пък за пари, които никога не стигат. И за всякакви такива изтъркани неща, които са се превърнали в мантра и на които сме се наслушали.
Да, всичко това е вярно. Но лично според мен по-важно, особено сега, покрай игрите в Рио, е да се види къде е мястото на спорта днес в България. Има ли го изобщо. Не беше ли изместен от много други неща, които се случиха в обществото ни, в съзнанието ни, в мислите ни.
Какво имам предвид? Не се ли пукат днес фитнесите по шевовете, за да
помпат безсмислени
мускули
голяма част от потенциалните спортисти. Не е ли днес това много по-авторитетно и престижно, отколкото да отидеш да тренираш лека атлетика или плуване?
Като изключим някои футболисти, днес новите идоли кои са - спортисти или някакви други, не искам да ги споменавам? Не се ли възпитават малките в едни други ценности, в които преобладават предимно парите?
А в спорта нищо не се знае - може да успееш, може да не успееш. Може да станеш богат, но може и цял живот да си беден. Много по-рискована инвестиция от всичко друго. Кое е по-престижно тук - да си републикански шампион по плуване или треторазрядна чалга певица?
Второ, колко души отиват на стадиона да гледат републиканското първенство по лека атлетика например - петдесет роднини. Не повече.
Говоря и давам подобни примери, защото това са натрупвания.
Спортът не може да остане изолиран от всички процеси, които текат в държавата.
Не може България да иска да има медали - златни, сребърни, когато общият пейзаж е такъв. И когато това се вплете в липса на бази, пари, скаути, които да обикалят села, градчета, училища и още какво ли не, как да искаме да бъдем на почетната стълбица. Почти е невъзможно. Затова всеки български спортист, който стигне дотам, трябва да бъде произведен за абсолютен герой.
Това е истината. И затова си мисля, че ние, пишещите, разсъждаващите върху тази тема, трябва да бъдем с една идея по-снизходителни,
а не само злостни
и плюещи
И още нещо да не забравя. Мисля, че не греша. Много малко място отделяме в публичното пространство за истинските ни спортисти. Сещаме се, когато дойде време за световно или олимпиада. Много често ги заместваме с някакви странни герои, станали известни с нескопосани изцепки или силиконови половинки.
Явно днес това повече интересува обществото ни, отколкото малко по-истинските неща. А не е честно. Защото да дадеш най-хубавите години от живота си в името на една или две олимпиади, е нещо велико.
И съвсем накрая. Дори и на тази олимпиада да вземем няколко медала, дори да се представим много над очакванията, това по никакъв начин не променя картината с българския спорт. И най-вече олимпийския.
Най-четени
-
Галерия Как иноватори в “Балкантурист” измислиха леденото хоро на Йордановден
Тестват атракцията за първи път през 1973 г., за да забавляват екскурзианти от Чехословакия Данни за калоферския обичай има чак през 2003 г. ЮНЕСКО отхвърля ритуала като традиция
-
Русия се готви за смяна на властта
"В Русия се води планомерна подготовка за "предаване на властта", подобна на тази, която бе реализирана през 2008 г. Като причина се посочва влошеното здравословно състояние на Путин"
-
Внезапната смърт на Жулиета Шишманова прекърши един талант
"Приносът, който направи - това обновяване на художествената гимнастика не само в България, а и в световен план изобщо, Жулиета Шишманова даде един нов тласък и нов път на този спорт
-
Провалят уникални проекти за многоетажни паркинги в София преди 32 г.
Разработили многоетажни паркинги с виенско колело или робокар за наместване на колите Генератори и резервен асансьор заради честото спиране на тока 20 типови проекта за многоетажни паркинги са били
-
Роднините те търсят само по две причини
Роднините те търсят само по две причини: 1. Безработни са и искат пари назаем 2. Не са безработни и искат пари назаем *От