Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Годината е 2007, българският национален отбор по футбол току-що е записал срамното 1:1 с тима на Албания в евроквалификация. Футболистите бягат като ужилени от репортерите, но една млада журналистка успява да “сгащи” селекционера Димитър Пенев. В ефира се раждат едни от най-култовите до ден днешен реплики на Стратега от Мировяне: “Да благодарим на Жоро вратаря. Закъснях с пускането на ъъ... тия двамата. И на оня, третия...”

След тези тези уникални отговори “Господари на ефира” моментално редят състав ала Пената. В него отзад е “Гошо вратарчето”, пред него - “тия двамата”, отстрани - “ония двамата”. Пред тях - оня от Враца, в средата - “едни млади”, а най-отпред - “капитанът Барбуков”. До ден днешен клипчето е едно от най-гледаните в Youtube и Vbox, а журналистката с основна заслуга за появата му е Антония Близнакова от БНТ. След като Ели Гигова отиде да работи в Нова телевизия, именно Тони е най-спряганото име за новата водеща на предаването “Спортна треска”. Пред “168 часа” журналистката споделя откровено дали е готова да приеме предизвикателството, какви са прогнозите є за стартиралия шампионат, както и прелюбопитни истории от биографията є по стадионите. Като начало Тони признава, че все още не може да сдържи смеха си, когато си припомня култовите реплики на “чичо Митко”. “Този мач беше наистина голяма драма, Георги Петков ни спаси от пълен позор. Когато спрях Пенев, за да не избяга и той, започнах с нормален въвеждащ въпрос. Не съм и очаквала такива отговори. Операторът беше албанец и после видях, че ме държал в кадър през цялото време. Идеално се вижда как си стискам с всички сили устните, за да не се разсмея - разказва Близнакова и допълва: - Но така или иначе, Димитър Пенев е велик!”

Стратегът и покойният вече Павел Бошнаков имат голямо значение за кариерата на Антония.

“Когато започнах в БНТ, живеех близо до стадиона на “Левски”. На Павел Бошнаков, лека му пръст, му беше много лесно да звънне и да каже “Тони, я отскочи до Герена и виж еди-какво си”. Така постепенно започнах да отговарям за “Левски - въпреки че симпатизирам повече на ЦСКА”, припомня си Близнакова. Не е забравила и първото си пряко включване.

“Беше от стадиона на “Локомотив” (Сф). Железничарите играеха с “Литекс”. Треньор на ловчанлии беше Димитър Пенев. По време на мача всичко беше ок, трябваше да правя интервюта с фенове и беше спокойно. Накрая “Литекс” неочаквано се издъни. Пенев се прибра в съблекалнята и всички от отбора му избягаха. А водещият на студиото Сашо Йовков чакаше от мен пряко включване. Помислих си: Леле, сега ако не направя интервю с някой от “Литекс”, повече няма да ми дадат да припаря до стадиона. Ударих един спринт и направо в съблекалните! В прав текст обясних на Пенев как стои ситуацията при мен. Той се смили и ми даде интервю. Няма как да го забравя това”, усмихва се Тони. Допълва: “По това време нямаше жени репортерки във футбола, по стадионите отразяваха само мъже. Беше адски трудно да се наложа и не можех да си позволя да се издъня. Доста усилия положих, докато ме приеха насериозно.”

За Близнакова работата в спортния отдел е сбъдната мечта. “От момента, в който влязох в езиковата гимназия в Стара Загора, знаех, че искам да уча журналистика, с профил телевизия и спорт. Приеха ме в Софийския университет, после издържах изпита и за телевизия. Така се започна”, обобщава накратко Тони. Споделя, че футболът понякога є помагал в следването. Преди години била на лагер с “Литекс” в Кипър, а в същото време трябвало да пише и курсова работа по Международни отношения. “Запознах се там с един от “тигрите” на Аркан, беше някакъв шеф. Разказа ми впечатляващи неща. Получих отлична оценка”, припомня си Близнакова. Не крие, че с днешна дата спортната журналистика е загърбила доста от критериите за професионализъм.

“Днес по стадионите може да се срещнат много жени репортерки. Има и свестни момичета, но има и такива, на които само претенциите им са големи. Преди дни една телевизионна репортерка цял мач не погледна към терена! Е, как ще задава после въпроси? За какво е на стадиона”, чуди се Близнакова. “Спортната журналистика като цяло олекна, репортери стават деца на 16-17 години, без никакво образование. Или пък химици, биолози и представители на какви ли не специалности. Появяват се някакви уж репортери, които след 2-3 месеца изчезват. Не можем да им запомним физиономиите, а да не говорим за имената. Най-лошото е, че качествените кадри се сливат с посредствеността”, допълва тя. Дразни я и външният вид на някои от днешните екранни герои. “По стадионите гледаш претендентки за “Плейбой”, а в президентството - хора по къси гащи и размъкнати фланелки”, обобщава тя.

За всички мераклии за екрана допълва, че телевизионната журналистика не е игра работа. “Нонстоп изучаваме нови технологии, монтираме си сами репортажите, телевизионният журналист става мултифункционален.”

Самата Близнакова е “мултифункционална” като ресори. Отговаря за футбол, бадминтон, биатлон, понякога и за волейбол. Предимство є дава фактът, че говори три езика. Затова по време на световни първенства на нея се пада задачата да прави интервюта с чуждестранните звезди. По време на завършилото преди месец Световно първенство в ЮАР форумите прегряха от критики относно отразяването на БНТ. Единствено репортажите на Антония събираха похвалите на зрителите. Благодарение на нея все пак личеше, че телевизията има човек на място, който може да направи и нещо по-интересно и нестандартно. Наред с чисто футболните интервюта Тони направи репортажи от гетото в Йоханесбург, от местния зоопарк, който е един от най-популярните в света. Инициативите за тях са си чисто нейни.

“В Южна Африка беше ужасен студ и малко като в затвор заради мерките за сигурност. Преди да тръгнем, порових за нещата, които човек трябва да види в Йоханесбург. Българи, които живеят там, ми бяха казали за зоопарка. Имахме си специален водач, който ни даде много повече от очакваното”, разказва въодушевено Близнакова. Така зрителите стават свидетели на срещата є с африкански лъвове, гепарди, крокодили, змии, тарантули. “Голям страх брах! Предложиха ми накрая да подържа и една хлебарка - от тези, големите, дето ги ядат в шоуто “Страх”. Там вече се предадох”, смее се тя. Сега снимките за спомен, на които смело разхожда гепард на каишка или гали малко лъвче, предизвикват истинска завист у приятелите є. За журналистката обаче други са най-трайните спомени от африканската столица.

“Благодарение на една българка - Кичка Стоянова, която прави хляба за едно от гетата, ни позволиха да надникнем в техния живот. След това посещение дълго не можах да спя”, признава Тони.

Разказва как в гетото “детската ясла” са бебетата, нахвърлени по земята на една барака. “В детската градина имаха килим, купен от българката. Тя направо си ги е осиновила. Гледа ги, доколкото може - без ток, без вода...Въпреки несгодите тези хора се радваха на Световното, защото им даваше положителна емоция, събираха се на едно място да гледат мачове, там, където има телевизор. За чернокожите това беше истински празник, те се подкрепяха, радваха се. Еуфорията беше голяма и всеки казваше: вижте ни какво можем да направим!”, обяснява тъжно журналистката на БНТ. Накрая обобщава престоя си в ЮАР с нещо неизбежно. “Купих 12 вувузела, като аз бях с най-малко от българската група! Всеки ми казваше: “Вземи и за мен” и накрая пак имаше хора, за които не стигнаха. А Петела (Петър Василев, б.а.) обобщи, че сме изкупили пластмасата на южноафриканците.”

От другите големи футболни форуми, на които е била, Тони има също толкова ярки спомени.

“Европейското в Португалия през 2004 г. беше дебютът ми на голям форум. Уникална тръпка, за първи път видях как се държат големите звезди, а именно - като нормални хора. Но голямото настроение идваше от факта, че и българският национален отбор се беше класирал”, разказва Тони.

Един спомен от този форум до ден днешен є “държи влага”. “Даниел Боримиров ме хвърли в басейна на хотела! С дрехите, и то тъкмо преди да тръгна за мач! Набързо момчетата ми дадоха едни къси гащи на отбора. А те огромни! Но нямаше време да подбирам. Обух ги, метнах моите дрехи на колата да съхнат и тръгнах. Добре, че Илиян Стоянов се беше оказал доста съобразителен и ми беше махнал очилата и акредитацията от главата, преди да ме “потопят”. Иначе щеше да стане страшно”, смее се Близнакова. Разяснява, че случката била на майтап, а не заради някакъв критичен неин материал. Но не крие, че не пести критики на футболистите. “Критика, а не плюене! Винаги казвам това, което мисля - и в живота, и в работата. Футболистите са ми свикнали. Пък и аз не им критикувам професионалните изяви - има си треньор за това. Критикувам бездушието, примиреността, високомерието”, държи да разясни Тони. От Световното в Германия през 2008 г. помни многото работа. “Работа до припадък! В буквалния смисъл”, още настръхва Тони.Не е забравила и положителното.

“Уникална организация и невероятно приятелски настроени германци. В Хамбург искахме да снимаме футболен фестивал на пристанището. Не знаехме как да стигнем, а едно момче си взе колата и караше пред нас, за да ни заведе до там”, разказва тя. Въпреки че отразява “Левски”, а е фенка на ЦСКА, Близнакова признава, че друг отбор є е на сърцето. И това е “Барселона”. На стената є в рамка гордо стои снимката с Роналдиньо от двубоите на “Левски” с каталунците в Шампионската лига. “Оставила съм място и за такава с Лео Меси”, намига закачливо Тони. Не крие, че по време на тези мачове е била за любимата си “Барса”. “Когато се разбра, че “Левски” влиза в групите на Шампионската лига, седяхме с отбора в една пицария и им пожелах да им се падне “Барселона”. После изпаднах в луда еуфория, че ще мога да отида в града и на стадиона, за който съм мечтала. Беше ясно, че “Левски” няма как да бие, така че просто се наслаждавах на синьо-червените”, откровена е журналистката. Допълва, че най-много я впечатлили Роналдиньо, Рууд ван Нистелрой и Златан Ибрахимович. “Със Златан беше голям майтап! Влиза той в миксзоната и всички журналисти започват да викат: “Слатан, Слатан!” Ние бяхме единствената българска медия и му извикахме: “Ей, Златане!” Той се обърна и дойде първо при нас. Кръвта вода не става”, припомня си през смях Тони Близнакова.

Темата “български национален отбор и Димитър Бербатов” е малко или много болезнена за всеки спортен журналист. Близнакова не е изключение. “Познавам Митко Бербатов много отдавна. Беше скромно, добро момче. Не казвам, че се е главозамаял, но стана студен, дистанциран. Започна да бяга дори от хората, които знаят откъде е тръгнал и къде е стигнал. Не знам дали е някаква защитна реакция, но не ми харесва - откровена е Антония. Още по-откровено допълва: - Бербатов не постъпи коректно към националния отбор! Един капитан не прави така. Нито той, нито Стилян Петров постъпиха правилно. Затова харесвам най-много Мартин Петров, Георги Петков, Пелето, Манолев, Божинов. Тези момчета играят със сърце и хъс. Така се играе за националния!” Близнакова прави и бърза прогноза на започналия буквално преди дни нов сезон на шампионата ни. “Ще бъде по-интересен от миналата година, водещите отбори тоя сезон ще са по-добре. Изключително любопитно ще е какво ще стане с ЦСКА и как ще се представят. В “Левски” работят добре. Похвално е това, което правят в “Берое”. Само дано шефовете на клубовете не почнат от първите кръгове да реват кой кого купил и кой съдия какво е свирил, надявам се просто да играят футбол. Що се отнася до шампиона - мисля си, че този път ще е ЦСКА или “Левски”.”

Интересът на Близнакова към “Берое” не е случаен. “Всички вкъщи са луди на тема спорт и са много горди с мен. Баща ми е от “Берое”, с брат ми сме луди на тема “Барса”, а майка ми си харесва германските отбори. По време на световно пада голямо викане”, разказва тя. В началото родителите є малко се притеснявали за нея - предвид футболното хулиганство. Журналистите са отделени от феновете и вече не е толкова страшно. Макар че са ме извеждали с полиция от “Герена” - заради Стойчо Младенов. Правих интервю с него, когато ЦСКА стана шампион на стадиона на “Левски”. Разочарованите сини фенове се нахвърлиха, но не беше кой знае какво, полицията бързо ги спря. Отнасяла съм и два по-сериозни удара. На мача ЦСКА - “Блекбърн”, направо в кадър, един полицай ме отнесе с щита си, добре, че Стойчо Младенов ме хвана. После един бодигард ме изръга в ребрата, пак на “Армията”. Но се свиква...”, свива рамене Близнакова.

Ако с това е свикнала, то с клюките по неин адрес е по-различно. Ако се вярва на долнопробната преса, която у нас се нарича “жълта”, то Близнакова едва ли би направила и 5 репортажа досега. Не за друго, а защото не би є останало време от нонстоп забежки и свалки с футболисти. Приписвали са є за любовници половината отбор на “Левски”, немалка част от чужденците в България и кого ли още не. “Отдавна съм забранила на близките ми да четат и да ми казват какво пише. Това е единственият вариант. Преди време от един жълт вестник ми се обадиха да искат интервю. Отказах им и оттогава ако не всяка седмица, то през седмица пишат някаква уникална глупост за мен. Но в България няма закони за такива неща, за съжаление”, възмущава се журналистката. Противно на приказките по неин адрес, споделя, че не излиза с футболисти! С това обяснява и неспособността си да коментира в детайли темата за футболните запои.

“Работя с футболисти, а не излизам с тях и не знам какво правят нощно време по заведенията. Ако са професионалисти, като имат мачове, ще си гледат тренировките и режима, пък после да правят каквото искат. В крайна сметка виждаме всяка година как тия от “Манчестър Юнайтед” ги изнасят на ръце от дискотеката след последния им мач”, философски обяснява Близнакова. Полива със студен душ всички, които биха помислили, че поне може да им уреди свалка с някой наточен футболист. “Нямам приятелки, които са ме молели за такова нещо. И да е искала някоя, знае, че няма как да стане чрез мен”, отсича журналистката. Докато разговаряме, върви Европейското първенство по лека атлетика. Ваня Стамболова печели сребро за България и регистрира нов национален рекорд. “Браво, Ваня, бравоооо!”, не се стърпява Близнакова. “Хубаво е, че в българския спорт все още нещо мърда - напук на всички проблеми”, казва тя. Сред най-добрите є приятели извън футбола е бившият капитан на националния отбор по волейбол Пламен Константинов. Преди две години Антония Близнакова засне филм за Гибона - “Капитанът”, който обра редица престижни международни награди. Тони определено не е съгласна с начина, по който Константинов бе отстранен от националния отбор от новия селекционер Силвано Пранди. “Така не се постъпва с човек, който даваше и живота си за националния отбор! Той можеше да е там дори и да не е титуляр, но да влиза, когато трябва, и да помага. Със сигурност има с какво. Дано се справи като треньор на “Зиратбанк” така добре, както го правеше като волейболист”, споделя Тони. “Вярно, че Пламен е труден характер, но всички, които са добри в нещо, са такива. Голямата му уста явно не беше по вкуса на някои фактори в българския волейбол”, допълва тя. Въпреки че за момента волейболът не е сред основните є ресори, само след месец може да се окаже, че Близнакова ще наблегне по-сериозно не само на него, но и на другите спортове извън футбола. Тони е сред най-спряганите имена за овакантеното от Ели Гигова място на водещ на “Спортна треска”. “Много е рано да се говори за това сега, ще видим как ще потръгнат нещата. Винаги съм имала желание да правя различни неща, да се развивам. А в каква посока - ще видим в следващите месеци”, лаконична е тя. Признава, че в БНТ има хора, които са є добри приятели, и такива, с които не се разбира толкова добре. “Нормално е, все пак не сме се събрали в БНТ, за да се обичаме, а за да работим”, обобщава тя.

ОЛИмПИЙЦИ: Близнакова и олимпийският шампион по волейбол от САЩ Дейвид Лий.
ОЛИмПИЙЦИ: Близнакова и олимпийският шампион по волейбол от САЩ Дейвид Лий.
ЗВЕЗДЕН МИГ: Снимката с Роналдиньо е на видно място в дома на Антония.
ЗВЕЗДЕН МИГ: Снимката с Роналдиньо е на видно място в дома на Антония.
ГОРДО: Тони разхожда гепард в зоопарка на Йоханесбург.
ГОРДО: Тони разхожда гепард в зоопарка на Йоханесбург.
С Митко Бербатов като водеща на церемонията "Футболист на годината".
С Митко Бербатов като водеща на церемонията "Футболист на годината".