Татусите им порят въздуха и атмосферата.

Когато човек отиде на море, особено сега, през активния сезон, може да види такива интересни неща и да не ги забрави чак докато отиде на планина през зимата.

Най-големият колорит обаче без никакъв спор са новите герои, известни сега като батките.

Всъщност какво различава батката от нискоразрядната мутра, е тема за университета. И го казвам съвсем сериозно, защото това си е анализ, през който могат да се видят много неща. И той е неотменна част от нашата култура, бит и движение през времето и света.

Признавам си, казвам го без никаква надменност или ирония. Тези хора ме спукват от смях. И няма как да бъде иначе, когато всичко в тях е някакъв странен хибрид, който не знам точно как се е получил, но те са си обществена категория, която по никакъв начин не може да бъде описана с едно или две изречения. Ето сега аз ще се опитам с малко повече думи да споделя няколко щрихи от портрета им.

Батката задължително е напомпан така, че татусът му да пори въздуха и атмосферата. Какво пише там и какво е изрисувано. Например някой прозяващ се крокодил или пират с превръзка, но най-вече уморен от живота тигър. Има, разбира се, и други образци на това изкуство. Но кое е по-интересно - непрекъснато повдига едната или другата ръка все едно се почесва, за да се видят и останалите рисунки по подмишничните мускули, които понякога по естествени причини могат да останат незабелязани. Чесането се е превърнало в тик и просто не знам през зимните месеци какво се случва.

Предполага се обаче, че през останалите сезони батката е в зимен сън и това не е от особено значение. Сега нещо друго: как влиза в морето.

Първо стои и го гледа лошо, с мътен поглед.

Това трае минути, може и половин час, може и повече, като през това време онова с чесането не спира.

От време на време оглежда пак с онзи матов поглед обикновените туристи, припичащи се на плажната ивица. Ако случайно погледите им се срещнат, особено ако туристът е жена под 25 години, погледът на батката замръзва и сякаш онзи крокодил или тигър вече е готов за скок. В този епичен момент дори и морето затихва, слънцето леко премигва, а мирните граждани на плажа, особено жените над 25 години, се чудят дали да звънят на 112.

След като разбира, че вече всички на плажа са го видели, той мята джапанките си небрежно върху пясъка и влиза в сребристото море. Започва да плува с реплика на бътерфлай, за да разпусне малко насъбралото се напрежение. И тук вече мирните граждани, пестили цяла година някой лев за почивка, си отдъхват.

Друга много интересна и любопитна линия при този вид хора е как си поръчват храна в заведение. Винаги започват поръчката с едно дълго “чччччччч” към келнера, с леко помахване с онази ръка с тъжния тигър. И пак с погледа, събрал в себе си всички дъждовни дни през годината. Но явно представителите на ресторантьорския бизнес са свикнали и нямат нужда от преводач.

Макар че лично според мен тук преводът е повече от задължителен. А пък който чужденец го преведе, задължително отива поне на три световни награди за превод. И тук някъде да вметна, че винаги първо се започва със седем-осем филии хляб и после с кебапчетата.

Консултирайки се със специалисти, разбрах, че хлябът е прекрасен за поддържане на мускулната маса, което значи, че това е добре и за тигъра, крокодила и всички останали там.

Посочих само две от нещата, които ми направиха дълбоко впечатление и изостриха до последна фибра любопитството ми към този тип хора.

Мога да продължа още дълго за някакви други работи, които забелязах и които направо ме изхвърлиха след голямата шамандура. Но може би това ще стане някой друг път.

Както и да кажа и няколко думи и за каките, за да не се сърдят.