КОГАТО НЯКЪДЕ Е ШУМНО

Съседите ми от тихата, прекрасна уличка в Банкя, на която живея кротко и тихо, някакви новобогаташи, нещо като бизнесмени, сещате се за какви става въпрос, които имат по три коли на член от семейството, направиха така, че тази уличка да не е тиха. Наеха си градинари и косачи, каменоделци и какви ли не слуги. Просто най-вероятно защото като имаш пари, много пари, изкарани по мръсен начин, трябва да имаш и слуги. За да бъде самодоволството ти пълно.

Нещата са свързани, знаете. Тези слуги започнаха да вдигат ужасен шум. Непрекъснато. С флексове и резачки, косачки и с всичко, с което може да се нарушава тишината. По гаден, злобен начин, както могат да нарушават тишината само слугите на самозабравилите се богаташи.

Знаете - слугата е винаги озлобен човек, онеправдан, смачкан и без самочувствие - и прави всички неща с особена злоба. Та те вдигат шум около мен по цял ден. Режат нещо - камъни за настилка на новата пътечка, трева, дървени неща за новата беседка - въобще - шумят си. Режат и кълцат, бръмчат и реват с мотори. Всяка минута. Ужасно. Тихата уличка заприлича на строителна площадка на АЕЦ. В празното пространство между тяхната къща и къщата на един митничар, крадец от кариерата, те направиха малко бунище, от всичко това, което изхвърляха от строителните си дела. Ех, нормално е, знаем как е. Аз си мълча. Мразя злобния, див шум. Дошъл съм в тихото диво, спокойно селце, за да живея тих и спокоен живот. Но един ден не издържах.

Приятел ми подари колони - доста мощни. И аз - когато започнеше дивият шум на режещите инструменти, започнах да пускам със съвсем същата сила...музика. Малер, Брамс или Бийтълс, Дорс или Лед Цепелин. Тогава новобогаташите - беше вечер вече, тъкмо техните слуги бяха приключили с ужасяващия шум, някъде към девет, дойдоха. Едри, дебели мъже - и започнаха да хвърлят буци пръст по стъклата на прозорците на къщата ми.

Какво си пуснал тука това бе? - ревяха те. Ами казах - музика. Това е музика. Не заете ли? Ще ти дадеме ние на тебе една музика - крещяха те. И продължиха да хвърлят буци пръст по прозореца ми. А на следващия ден слугите им продължиха с музиката на флексовете и резачките. А жената на единия от новобогаташите дойде, накокошинена, дебела, нагла, готова да обвивява. Дори и не се опита да говори с мен, обърна се към старата ми майка.

Така се прави - удря се по слабата страна. Естествено че ще нападнеш човек, учен от социаализма да се срамува и да се съобразява с всички други, но не и със себе си. Със смачкания човек. Пък и старец. Свикнал да се съобразява с всяка свиня. Пък и със съвест, вярно изкривена и превърната в хронично чувство за вина пред по-силните. Оплака и се, че се е вдигал ужасен шум. От Нашата хаха къща. Ужасен шум. Майка ми се разплака. А аз и казах: Маминка - музиката или шумът от резачки е ужасен шум? Тя не ми отговори нищо.

И аз се натъжих.

Писателят написа това в профила си във фейсбук