Повече от 90 процента от млечните продукти, предлагани в заведенията за хранене, хотелите и столовете, са имитиращи и със съмнителен произход. Това съобщи за медиите тези дни Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Каза и други интересни неща от сорта, че българинът по принцип не се интересува какво е качеството на храната, а колко струва. И други подобни работи.

Не знам тази новина колко мина и замина, кой изобщо я забеляза, но лично мен този процент направо ме подкоси.

Използвам тази дума, защото от такива негативни проучвания човек може да си изгради визия изобщо къде живеем. Много често от страниците на вестника говоря на тази тема, но я смятам за жизненоважна, за болезнена, за нещо, с което, ако не се справим, винаги ще си бъдем зле. А думата за това нещо е тарикатщина.

И друго нещо обаче не мога да разбера. Имам чувството, че тук има десетки институции, организации, неправителствени и всякакви. Както се казва, има си и цяла държава. И накрая - 90 процента менте. Значи и тези организации са менте, щом накрая 90 процента от всяко нещо е менте.

За какво са тогава те? Как става това? Защо? Много въпроси, никакви отговори.

Още повече съм сигурен, че това нещо с ментето тук, с тарикатщината, с цялата тази гадост, която ни заобикаля, може за два дни да приключи. Въпросът е кой има желание, кой си затваря очите и защо.

И, разбира се, кой какво печели от това.

Да, знам, че тези думи звучат общо, знам, че звучат леко махленски, но в крайна сметка са верни. И всички много добре знаем, че не става дума само за сиренето, а по принцип, изобщо, глобално.

Става дума, че тук трябва очите ти да са отворени на 200, за да не бъдеш излъган. Трябва непрекъснато да си в някакво постоянно напрежение. Другият вариант е да си тотален непукист, просто да не ти пука от нищо и за нищо.

Жалка работа.

Симеон Присадашки каза още, че този проблем щял да се реши с някаква нова разпоредба, която на този етап била на етап обсъждане.

Сигурен съм, че каквито и наредби да влязат в сила, нищо няма да се реши. Явно тук нещата не стават с наредби. И тарикатът винаги ще си остане тарикат. С една или с няколко наредби никога не можеш да го превъзпиташ или да смениш неговата ДНК.

Да, напълно си давам сметка, че тук да правиш бизнес е трудно, че има десетки пречки, че винаги или почти винаги си уязвим. Знам, че тези хора, предлагащи сиренето менте, имат стотици оправдания. Но си мисля, че все пак всичко си има граници. Че дори и в тази диващина би трябвало да има елементарни етики, закони, толеранс към отсрещния.

Тук те просто липсват. Тук си герой за себе си, че дори и за другите, когато излъжеш, когато тарикатът убие човека.

И цялото това мислене, което се е напластило навсякъде, прави живота ни труден, тъжен и много, много объркан. Без значение в какви съюзи членуваме, никога няма да можем да излезем над водата. Винаги ще бъдем под нея, дишайки с шнорхели.

Тук отварям една скоба, малко да развеселя положението. Имам познат, който има пицария. Веднъж с голямо любопитство го попитах какво прави с непродадените пици, с тези, които застояват.

Той с една лека усмивка ми каза: Санирам ги. Не знаех, че този термин се използва и в хранителния бизнес, но явно е доста популярен. И затварям скобата.

Да кажа само, че този мой познат, дето санира пици, живее доста добре. Това е положението.

Много ми е интересно, тръгвайки от горната информация, ако се направи проучване за всичко около нас, ще има ли нещо, при което ментето да е под петдесет процента? Ще има ли нещо изобщо, в което тарикатът тук ще бъде джудже? Повече от сигурен съм, че това е химера, мечта, друго състояние на духа. И е така, защото

тук да си тарикат, вече е форма на героизъм, нещо, на което трябва да се подражава. Ако си от онези другите, просто си един льохман, тъпак, захлупен… и мога да изредя още поне десет определения.

Така преведох за себе си думите на Симеон Присадашки.