Това решение е комуникирано по време на посещението на комисаря Маргрет Вестагер у нас преди няколко седмици. Тогава единственото, което излезе по време на пресконференцията бе, че премиерът Борисов е защитил монопола на Булгартрансгаз. Още тогава писах, че се защитава не монопола на Булгартрансгаз, доколкото компанията просто е оператор, а монопола на Газекспорт върху ползването на газопреносната система. Последва пълно мълчание.
До преди няколко часа, когато Ройтърс разкри причината на посещението еврокомисаря и нервната реакция на премиера.
Знае се за разследването на антитръстовия орган на ЕК от много години и присъдата е очаквана. Не е тайна, че защитата на статуквото не е своеволна акция на ръководството на Булгартрансгаз е стратегия и политика на висшето ръководство на държавата.
Колко пъти се отлагаше междусистемното споразумение с Гърция - години наред, срок след срок, с всякакви обяснения - технически, политически - Газпром ще ни осъди и т.н. Днес междусистемното споразумение е вече факт, след визитата на Вестагер у нас, но твърде късно, твърде малко и твърде условно. Дори да отворят газопреносната система, новите участници няма да получат привилегированите условия на Газекспорт - нито като тарифи, нито като условие на достъп.
Тезата, че националният интерес е газопреносната мрежа да остане държавна е само в полза на държавните чиновници и политиците, които търгуват с монопола на Булгартрансгаз. Националният интерес е операторът да управлява система, така че да има максимална конкуренция и максимално натоварване на система. Крайната цел е ниски и еднакви цени на преноса не само за Газекспорт, но и за всички други. Идеята, че държавният герб върху преносната компания е гаранция за ефективност или отвореност е фалшива, защото зад нея прозира монопол в полза на чужда компания, с който политици търгуват.
Преценете сами - за шест години нито един интерконектор не е построен и пуснат в експлоатация. Не е направено разширението на газохранилище в Чирен. Газопреносната ни мрежа има поне 8-9 милиарда кубически метра свободен преносен капацитет - и националната и транзитната, който изобщо не се предлага. Строят се компресорни станции, което не е лошо, но в никакъв случай не е приоритет, тъй като преносът по транзитната мрежа намалява, а по националната остава на сравнително устойчиви равнища, т.е. няма непосредствена и остра нужда от компресорни станции. Има логика да се правят нови компресорни станции едва след като има подписани договори с нови клиенти за пренос /за да се върже икономиката/ и то в не само в традиционния за руския газ режим север-юг, а в посока юг-север, за да можем да свържем количествата природен газ в Южния газов коридор с пазарите в Централна и Източна Европа. Примерно подписваме междусистемно споразумение с Турция за реверс на транзитната тръба и чак тогава правим реверсивни капацитет на компресорна станция Лозенец. И без реверсивни мощности виртуалните суапове бяха възможни и до този момент. Но Булгартрансгаз защитаваха "на смерть" монопола върху капацитетите на Газекспорт. Уж в името на това тръбите да останат държавни, национално достояние. Това е режимът на говорене в Русия, когато стане реч за "националното достояние" Газпром.
Какъв национален интерес имаме Газекспорт чрез своите договори на транзит да предлага и реализира пренос през българската транзитна мрежа на големите европейски компании към Гърция и Турция, докато Булгартрансгаз пази позициите му.
Не политиците, а пазарът и забранения у нас шистов газ, намали цените на природния газ. Пак либерализираният пазар, ако има шанс ще превърне стратегическото ни положение в повече бизнес за българските компании, по-ниски цени и по-големи приходи за българските потребители. Операторът е само посредник, който трябва да бъде равноотдалечен от клиентите си и неутрален.
Пак преди години писах, че цялата драматургия около газовия хъб има една единствена цел да създаде външна видимост на активност, докато на практика се монополите на Газпром както по отношения на Булгаргаз - доставките на газ, така и по отношение на достъпа до тръбите - преноса. Под предлога, че няма свободни капацитети и реверсивни мощности на практика се затвори възможноста за пренос на газ през българска територия от юг на север - обратно на газовите потоци на Газпром, включително по Трансбалканския газопровод.
България има ключова позиция между Южния газов коридор и газовите пазари на Централна и Източна Европа. Въпреки интерконектора с Гърция - който се натъква на постоянни препятствия от всякакъв характер, българския газов оператор не е сключил междусистемни споразумение с Румъния, а доскоро и с Гърция, за да може друг освен Газпром да доставя газ на потребителите.
Съзнавайки стратегическото значение на България за реализация на алтернативни доставки и диверсификация на газовия пазар в ЮИЕ и ЦИЕ, европейската комисия стартира разследване срещу БЕХ като принципал на Булгартрансгаз с обвинение, че компанията препятства използването на газопреносната система от конкуренти на Газпром. Българските власти не си мръднаха пръста за да предотвратят решението на комисията и избегнат репутационната щета свързана с публикуването на решението на антитръстовия орган.
Изненадани не може да има. Подобна глоба е немислима - остава опцията продажба на достатъчно висок дял от Булгартрансгаз и то в трудно време. Пропуснати бяха много по-добри възможности за създаване на инвестиционно предлагане на акциите на оператора.
Ако си изиграем картите обаче можем едновременно да постигнем две цели - да привлечем стратегически инвеститор, да получим достатъчно пари за своя дял и най-важното да увеличим приходите си от пренос на природен газ през страната, без да позволяваме на други да си разиграват стратегически игри.
Но е факт - решението на антитръстовият орган разкри дребното хитруване в полза на Газпром. В добрият случай това е само репутационен риск, който една ефективна процедура за продажба ще реши. В още по-добрия би трябвало да се започне разследване кой и защо е препятствал навлизането на други компании до преносната мрежа - защото това са пропуснати огромни ползи, включително за държавния бюджет.

*Анализът е от личния блог на автора