Брекзитът е класически пример за референдум, който генерира загуби във всички посоки, поне в близкото бъдеще.

Няма какво да се празнува и със сигурност няма да има печеливши, а само губещи. Избираме политиците си предимно защото вярваме, че на критичните кръстопътища в развитието на нациите ни, те ще вземат правилните и трудните решения. Дейвид Камерън се провали на този изпит, но ще бъде грешка да приписваме вината основно на неговите индивидуални действия.

Има по-общ контекст зад тези развития – един грижливо разработен план, който се изпълнява от доста време. Частично с забележителното участие на руския президент Владимир Путин, който си постави за задача да разруши ЕС и НАТО. За щастие и засега НАТО изглежда имунизиран срещу последиците от Брекзит.

Планът на Путин бе доста семпъл – разделяй и владей – и със сигурност не представлява иновация или принос към модерната геополитика. Не е първият случай, при който Европа е атакувана от изток от големи маси мигриращи хора, чието движение има геополитически измерения.

Резултатите от Брекзита доказаха логиката на господин Путин да използва бежанците като плашило за да разпали отново изолационистките инстинкти в умовете на жителите на британските острови. Той спечели по всички направления – разтърси из основи както ЕС, така и Великобритания.

Не очаквайте обаче той да даде видими признаци, че празнува. Няма да започне да награждава отличилите се в хибридната си акция на церемония в Кремъл, както направи след анексирането на Крим. Напротив, очаквайте помирителни жестове от Москва и нисък профил, поне в близко бъдеще.

Русия успя да използва влиянието си върху иракските сунити – бивши баасисти и военни – за да стартира и направлява Ислямска държава, която генерира масови бежански вълни и потоци към Европа. Тактиката на сплашването сработи не само поради заплашителния брой на придвижващите се маси от хора, но и поради съпровождащите ги внушения за терор и преки заплахи за сигурността от медийните рупори на Кремъл в ЕС и Обединеното кралство. Националисти и популисти, често финансирани пряко от московски банки или тайни служби, отключиха естествена и емоционална защитна реакция в умовете и сърцата на британските граждани. Разводът с ЕС стана естествен изход.

Съдейки по реакцията на гласоподавателите в Шотландия и Северна Ирландия няма съмнение, че на самата Британия е нанесен сериозен удар, който задвижи много силни центробежни течения, които могат да доведат до разпада на Обединеното кралство. И на този фронт – господин Путин – печели – ясно и открито.

Гласовете за напускане със сигурност ще провокират нова националистическа и популистка истерия с искания за референдуми в цяла Европа, което би поставило под въпрос самото съществуване на Европейския съюз. Ще последват политики за кризисно реагиране, както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Призиви за реформи и промяна също. За добро.

Ако обаче, тези процеси са съпроводени с ненужно или необосновано анти-британско говорене, усилията уж да се ограничи кризата могат да доведат до по-големи щети. А това ни води пряко към следващите капани на господин Путин – устойчива загуба на взаимно доверие между Великобритания и Европейския съюз. ЕС ще покани Шотландия и Северна Ирландия да останат в ЕС, а Англия ще потърси начини да съхрани интегритета на кралството.

Процесът, който бе отключен от Брекзита е обратим – както частично, така и изцяло. Относително по-лесно е да се шокира света с протестен вот – много по-трудно е да се поддържат тази енергия продължително време като се превърне в прагматична програма за развод. Борис Джонсън и Найджъл Фарадж с голяма вероятност няма да успеят да сключат добра сделка с Брюксел на равнище на взаимно доверие или симпатия с европейските лидери, което съществува. Не и преди да бъдат избрани да представляват и управляват Великобритания. Парламентарните избори през есента, които се очертават, могат да произведат и различно представителство в Камарата на общините и от там в правителството на Обединеното кралство, от това което сочи логиката на Брекзита.

Докато бъдещето остава пълно с догадки, вотът на британците драматично ще повиши нивата на несигурност и непредсказуемост, както на Острова така и в останалата част от ЕС. Опитите да са ограничи волатилността на ситуацията от двете страни едва ли ще могат лесно да се постигнат чрез солидарно усилие, още повече че доверието не е в излишък. Антибритански сентименти в Брюксел и в отделните страни членки могат да провокират неоправдани предразсъдъци към Британия, които би било голяма грешка. Канцлерът Меркел е права – докато напуснат реално трябва да се отнасяме към нашите партньори от Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, с пълно уважение като неразделна част от семейството.

Не трябва да допускаме горчивите чувства да надделеят тъй като това ще добави унижение към загубата, предизвиквайки дългосрочни негативни последици както за ЕС, така и за Британия.

Британците бяха убеждавани от привържениците на напускането на ЕС, че Брюксел е източникът на всички злини и проблеми. Като премахнат свързаността си с ЕС, гласеше тезата им, ще стане по-лесно решаването им у дома, като пътьом ще се спестят и средства. Апокалиптичните сценарии от двете страни на кампанията по Брекзита бяха далеч от балансирани и с малка вероятност да се случат в случай на разрив между ЕС и Британия. Но негативните последици трудно могат да бъдат надценени..

Вярно е, че икономиката и финансите на ЕС, включително дейността на Европейската централна банка и банковия сектор като цяло, се намират в низходяща спирала, която обрича Съюза на нови най-ниски равнища в станалата вече хронична криза. ЕС има нужда от разтърсване от основи, поради което трябва да бъдем благодарни на британците за тази шокова вълна, генерирана от Брекзита.

Британският паунд изолираше със солиден щит икономиката и финансите на Острова от преливаща нестабилност от ЕЦБ и Брюксел. При все това Британия едва ли би могла да бъде посочена като модел на стабилност или остров на добри управленски практики както в публичния сектор, така и в банковия и финансов сектор.

Това, че Брюксел не е нито центъра на злото, нито крайното извинение за нерешени национални проблеми, е известно както в ЕК, така и на национално равнище. Ако премахнете ЕС от политическото и управленско уравнение във Великобритания, малко ще се промени. Нито Борис Джонсън, нито Найджъл Фарадж имат универсален ключ за решение на по-сложните въпроси.

Връщането към мислене от 19-ти век, което постановява примата на националната държава и суетните опити да се обърнат процесите на регионална интеграция е сигурен признак за когнитивен дисонанс. Страните се сближават и интегрират своите политики не защото лидерите им внезапно са осенени от прозрение за това, което трябва да се направи, а за да отговорят на обективни нужди, които възникват при лавирането на страните в лабиринта на глобализацията на различни равнища – регионално, континентално и междуконтинетално. Да се твърди, че някоя отделна страна може да се самоизключи от талвега на глобализационните процеси, да се върне назад в историята и да се развива по национални тезиси към изолираното си благосъстояние и просперитет е чиста заблуда.

Русия беше оставена извън европейската интеграция главно защото беше прекалено голяма за бъде смятана за управляем риск, с вътрешна гравитация и ценности, които трудно се хармонизират с европейските. Управлението на Путин дава достатъчно доказателства в тази посока..

Британия бе лидер в глобализацията на Европа в много отношения – с особено висок профил във финансовия сектор.

Разводът никога не е бил щастлив момент – и никога няма да бъде. Ще бъде по лесно да се извади Британия от Европа, отколкото да извадят Европа от британците.

Играта не е приключила. Все още.

* Коментарът е от bulgariaanalytica.org