С неприятно чувство наблюдавам мълчанието на българските медии, общественици и институции след касапницата в #Орландо?.

Оказва се, че когато жертвите са хомосексуални (или по друг начин различни от нас...), в обществото ни има страх да се прояви солидарност и дори съчувствие.

Или не е страх, а е срам от факта, че престъплението се дължи на тиха омраза, която с мълчанието си насърчаваме в публичното пространство, администрацията, училището, семейството?

Или объркването около мотивацията на Матин събужда гузна съвест в тези, които правят разлика между "правилна" и "неправилна" омраза и не знаят тази от кой вид е?

Не. Матин и Брейвик са едни и същи чудовища. И единствената разлика между брадатите касапи в Рака и бръснатите кратуни в Дрезден, Братислава или София е, че тези в Рака са овладели властта. И едните, и другите са тоталитарни идеологически убийци. И преди Ислямска държава тоталитарната власт познаваме от Съветска Русия и Нацистка Германия. Същото мащабно, нечовешко и садистично насилие. Без YouTube...

Не е въпросът да пишем "JeSuisGay" (разбирам, че е опасно двузначно...) Достатъчно е да осъзнаем, че жертвите са хора като нас, със свои любими, близки, роднини, съседи и колеги. И да изразим човешката си болка и състрадание.