Денят на покровителите на Европа св. св. Кирил и Методий се е чествал у нас още в Средновековието

В хроника от ХII в. има сведение, че братята Петър и Асен, като вдигнали успешно въстание и възродили българското царство през 1185 г., през следващата по инициатива на епископ Василий решили да ознаменуват 200-годишнината от идването на учениците на Кирил и Методий в България. Това станало през април 1186 г. След тържествената служба в черквата “Св. Димитър” излезли на площада пред нея и там пред многохилядния народ се чели слова на Климент Охридски и Константин Преславски.

В арменски летопис от 1813 г. има сведения, че на 22 май 1803 г. В Шумен гагаузи (православни християни туркоезичници) са организирали тържество за братята Кирил и Методий, защото е била

340-годишнина от Моравската им мисия

и се смята, че тогава е създадена славянската азбука (през 863 г.).

Същинското начало на празнуването става през Възраждането. На 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник-честване в прослава на славянските първоучители. През 1857 г. такъв празник се провежда в черквата “Св. Стефан” в Цариград, въпреки опитите на гръцката патриаршия да го осуети. През 1858 г. отново има честване в Пловдив, което се ознаменува с тържествена служба в черквата “Св. Богоридица” . След нея Йоаким Груев произнася слово. Тогава за първи път девойки обкичват ликовете на братята Кирил и Методий с пролетни цветя, след това с тях се организира спонтанно шествие по пловдивските улици. Празникът придобива голяма популярност. От 1859 г. започва да се чества всяка година в Шумен и Лом, в Скопие - от 1860 г., от 1862 г. - във Варна. През 1863 г. е обявен за

официален църковен празник

в чест на равноапостолите Кирил и Методий, което означава да се чества във всички български храмове и манастири. В София за първи път се организира от Сава Филаретов през 1867 г. След обявяването на Екзархията през 1870 г., Антим I го утвържадава като официален църковен празник на 11 май и оттогава той започва да се чества във всички градове и села от устието на Дунав до Бяло море, и от Черно море до Охридското езеро.

След Освобождението в Княжеството честването на делото на братята Кирил и Методий се обявява за училищен празник, който да се провежда на 11 май. На този ден не се провеждат учебни занятия. В ранно утро учениците обкичват портретите на солунските братя с цветя, директорите произнасят слова за тяхното дело, школниците рецитират стихотворения и пеят песни. След 1890 г. се организират шествия, предвождани от училищните оркестри. Същото се прави и в Източна Румелия преди Съединението. В Македония и Одринска Тракия на този ден се произнасят слова в защита на правата на все още поробеното българско население и против асимилаторските опити от страна на гърци и сърби. През 1916 г. се въвежда Грегорианският календар и празникът

официално започва да се чества на 24 май

Църквата обаче продължава да го отбелязва на 11 май, а отделно почита Кирил на 14 февруари и Методий на 6 април, когато са починали. След Втората национална катастрофа вследствие на решенията на Ньойския договор се появява остра необходимост да се поддържа българският дух на народа и воинството.

Като едно от средствата за тази цел се използва празникът на светите просветители. Заслуга за това имат Стоян Михайловски, който написва текста за химна на солунските братя, а композиторът Панайот Пипков - музиката. Думите “Върви народе възродени, към светли бъднини върви” се приемат не само като стремеж към образование и наука, но и като напомняне, че националният идеал още е жив и неговото осъществяване не е забравено.

От училищен празникът се превръща във всенароден.

На този ден освен учениците, патриотично настроени граждани и селяни, ветерани от войните, принудително преминали в запас кадрови офицери се включват в шествията по улиците. Всички пеят “Върви народе възродени” и въпреки изключително неблагоприятната обстановка, в която е изпаднала България, вярват, че отечеството има светло бъдеще. Празникът се чества с голяма тържественост от българите в Македония, които не са изгубили надежда, че ще се присъединят към родината майка. Когато през 1941 г. България поема административното управление на Македония и Егейска Тракия, 24 май се чества като празник и на обединението на българския етнос в естествените му граници. В Македония местните власти отменят въведените от сърбоманите букви j и r, както и премахнатото окончание ъ след съществителните, завършващи на тъмни съгласни, с което се определя непълният член. В Егейска Тракия населението жадно приема книжнината на български език, защото той е матерният му. Използва се обстоятелството, че през Втората световна война Турция е неутрална и това дава възможност сред останалото, макар и вече малобройно българско население в Одринска Тракия да се разпространява българска книжнина. На 24 май 1942 г., с разрешението на турските власти,

българската общност в Одрин и Истанбул чества 24 май.

Делото на Кирил и Методий е съхранено и продължено главно поради приемането на техните ученици в България. След като солунските братя са прогонени от Моравия, шест от техните най-способни учиници - Климент, Константин, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, стигат до българските предели и са посрещнати радушно от княз Борис I, който една година преди това, макар и с някои силови мерки, е покръстил своя народ. Дори му се е наложило да отстрани първородния си син от престола и да го ослепи, защото е искал да върне езичеството. Поверява делото си на Симеон, който се оказва достоен продължител. Завършил прочутата Магнаурска школа, той съзнава голямото значение на присъединението на България към християнската цивилизация. Освен с победоносните си войни той въздига България до

страна с невиждан културен разцвет

и неговото управление е обявено за Златен век в развитието на писмеността и цялата култура. С негово съдействие се създава Охридската и Преславската книжовна и образователна школа, в които се обучават книжовници и свещеници, но също така градинари и занаятчии. Симеон назначава за хилядници, стотници, а дори за десетници само хора, които са се научили на четмо и писмо, същото се отнася и за управители на крепости. По негово нареждане синовете на болярите задължително трябва да се образоват в създадените школи или в училищата към манастирите и черквите. Същите изисквания има и към първенците на завладените от него територии. За да запази тяхната вече васална власт, условието е техните синове да овладеят славянското четмо и писмо. Който отказва, го прави овчар и пастир, да общува с добитъка.

Симеон разпространява славянската писменост

и култура

въхру голяма част от Балканския полуостров и проправя пътя й към земите отвъд Днестър.

Дълги години 24 май в България се смята за празник на учениците, студентите и хората, които работят в сферата на просветата, науката и културата. За официален празник е обявен с решение на Народното събрание на 15 ноември 1990 г. (на този ден Народна република България е преименувана на Република България). Църквата продължава да го отбелязва на 11 май, когато се почитат светите равноапостоли Методий и Кирил.

Русия приема славянската писменост през Х в., като затова съществена заслуга имат български книжовници и духовници. Столетия наред руската интелигенция ратува да се отдаде заслужено признание на нейните създатели. Това става едва през 1863 г., когато Всеруският синод по повод 1000-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение:“За спомен на хилядолетния, откакто първоначално беше осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник, в почит на преподобните Кирил и Методий”. На първото честване присъства

император Александър II с цялото си семейство.

На площада пред храма “Василий Блажени” са се събрали над 5000 гимназисти и студенти, които акламират ораторите, изнасящи слова за делото на славянските просветители. От тази година става празник на учащите се и интелигенцията и редовно се чества до края на 20-те години на миналия век. По указание на Сталин е отменен, защото се смята за религиозен празник. Възстановява се след разпада на Съветския съюз. Сега на 11 и 24 май се чества в Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Македония, Черна гора, Чехия и Словакия. До края на 70-те години на ХIХ в. е отбелязван и в Румъния, но след това там се преминава към латиница. Местната православна църква и досега отразява 11 май като официален празник, а службите се водят на черковно-славянски. През 1994 г. в Молдова е създадена автономната република Гагауз Ери. За потомците на онези далечни техни сродници, които през 1803 г. в Шумен са организирали честването на делото на Кирил и Методий, сега с указ на правителството 24 май е обявен за национален празник.

Кирил и Методий са канонизирани в началото на ХVII в., а в България, заедно с петте техни ученици - Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, след създаването на Екархията пред 1870 г. първият папа-славянин Йоан Павел II през 1980 г. ги обявява за покровители на Европа.