Прочетох мнението на писателя Георги Боздуганов, който определи предложението на Радан Кънев за започване на разговори за обща кандидатура в дясно като лицемерно и подло, защото според него, се нанасял удар върху шансовете на Плевнелиев да направи втори мандат.
Ето Ви е едно прекрасно основание никога да не се занимавате с българска политика и с български политически партии, особено в дясно. Имат си стари рани, стари врагове и докато са самоунищожаваха във взаимните си претенции Кой? си управляваше безгрижно през последните 25 години. И така чрез взаимно етикетиране взаимно се маргинализираха.
Това бе заложено и в модела за дясно наложен от номенклатурата - през цялото време все по-идейни или все по-идеалистически ставаха битките. Докато накрая не остана нищо живо или значимо там, като изключим ГЕРБ в частта, в която тя покрива представите за дясно.
За миг се абстрахирайте от битките в дясно като условно политическо пространство и да не спорим, който е автентичен там.
Забравете за авторите на предложението за обединение около кандидатурата на Плевнелиев - да приемем, че това е просто лицето Х, което Вие не познавате.
Питам, време ли е да се подкрепи и насърчи обединението в условното дясно около един кандидат или да се подкрепи президентската институция, чиято репутация ежедневно, дори ежечасно атакуват от всякакви страни. И на децата е ясно, че това е спуснатата от Москва свръхзадача - България без Плевнелиев или такъв като него на изборите?
Има ли друг по подходящ от Плевнелиев е друг въпрос, но той не се поставя и ако трябва да отговорим, трябва да минем през кандидатурата на сегашния президент?
Важно ли е дебатът да се води в плоскостта европейски- евразийски избор за президент - т.е. Плевнелиев да бъде избора на десните още сега?
Да, още един въпрос - прекалено рано ли е да се поставя този въпрос /трябва ли да чакаме 30 юни/ или е рано само за определени политици?
Не сработва ли типичния рефлекс на нищоправенето, когато първия извън групата е винаги грешник? При това без значение дали Плевнелиев приема или не.
Не е нужно, дори е опасно, да се бездейства до 30 юни - защото подкрепата, включително от ДСБ /които до този момент никак не са били сред най-усърдните му защитници, дори напротив/ отваря възможна тема за взаимодействие с ГЕРБ и с партньорите в РБ след напускането на АБВ. Каквото и да се случва винаги ще има подобна нужда за мостове в дясно и в общественото пространство на тема подкрепа на евроатлантическата ориентация.
Изглежда някой се уплаши от подобна перспектива. С егото напред консенсус не се постига.
Подкрепа и фокусиране на вниманието върху обществената подкрепа на евроатлантическата ориентация, върху достойнствата на кандидатурата на Плевнелиев и президентството винаги е нужна, без значение дали той ще се кандидатира или не.
Всеки може да намери достатъчно основания от личен и друг характер, които да не позволят на Плевнелиев да се кандидатира. И тогава сегашното ще се окаже буря в чаша вода, но поне ще го изпратим с чест и достойнство, а не окалян и омърсен. До тогава левите, националистите, Първанов и Доган ще стигнат до обща кандидатура, а споровете в евроатлантическото пространство у нас могат да направят невъзможно стигането на съгласие.
Защото вариантът по дефолт - ГЕРБ да не подкрепи Плевнелиев и да се опита да наложи друг кандидат като общ за дясното - е доминиращ. Но съвсем не е сигурно, че така определен в постоянни дрязги в дясното кандидат на ГЕРБ ще спечели. Особено ако реалната битка - Европа - Русия се подмени с мнимата "предатели-защитници" на Отечеството. Или управляващата конфигурация се разтърсва от вътрешни битки.
В подкрепа на Плевнелиев или кандидат на дясното трябва да се мобилизира целия ресурс, включително умерените националисти, дори ДОСТ ,защото разделителната линия е Европа и НАТО. Това може да послужи за базисна консолидация в дясно и рестарт на управлението върху нова основа.
Кои се раздразниха от това, че Кънев предложи да са работи в тази посока ? Определено не Плевнелиев - видяхте интервюто му снощи - никакъв, дори най-малък помен от притеснение или недоволство. Но гракнаха всички, които си мислят, че нещата трябва да се случват само в избрания от тях момент /без да артикулират кой е той/ или че те имат монопол върху инициативите в тази плоскост.
Кънев бил лицемер и неискрен - ми тествайте го в реални преговори и действия за да го изобличите. Както се казва доказателството за пудинга е в неговото изяждане. Но ако се окаже, че и искрен и зад това няма задни мисли какво правим? Ако мислите, че имате по-добра идея или инициатива - моля, лансирайте я?
Политиката трябва да се освободи от предразсъдъците на носителите си. Вместо позитивен дебат в дясно - се започва с етикети.
Ето затова не се занимавам с политика - убийствена загуба на човешка енергия и тотален дисбаланс между емоционално и рационално, водещо до перманентно неудовлетворение..
Очаквам дебат в Реформатоския блок, в гражданските сдружения и заедно да поставят темата в разговор с ГЕРБ и с другите партии, които могат да застанат зад Плевнелиев. И ако може всеки да се убере претенциите за непогрешимост и изключителност. Още докато партиите не са издигнали своите кандидати.
Залозите са прекалено високи. Между другото имам много високо мнение за Георги Боздуганов и за работата му. Нека приеме това като друго мнение.
Аз съм последният, който ще има претенции за непогрешимост. Разсъждавам. Понякога с полза за обществото

* Коментарът е от личния блог на Илиян Василев http://idvassilev.blogspot.bg/