Забрадки с розички се носят на годеж или сватба

Ислямската религия диктува освен десетките правила за всяка стъпка от живота на човек в името на Аллах, и строги изисквания към облеклото на жените мюсюлманки.

Основното е те да бъдат целомъдрени и скромни в обличането си, да не предизвикват мъжките погледи, да не излизат нагиздени навън, а да показват красотата си само пред съпруга си вкъщи. Накити, грим, парфюм, прическа също са забранени за пред хората, но пък са задължителни за пред мъжа у дома. Според тълкуватели на Корана жена на улицата, от която се носи силно ухание, върши грях, защото привлича мъжкото внимание, и дори е считана за прелюбодейка.

Затова и най-важното изискване е дрехата да покрива цялото тяло. Допуска се облеклото на мюсюлманката да оставя открито лицето и ръцете до китките.

Покривалото пък не трябва да привлича вниманието на мъжете с пищност и богата украса, за да не ги съблазнява. Пак по същата причина одеждите трябва да са достатъчно широки, за да неприлепват по тялото и под тях да личи формата на женското тяло, както и да са плътни и непрозрачни. Тези основни норми отличават облеклата на мюсюлманките и водят към изпълнение на последната заръка на един от пратениците на Аллах - дрехата да не прилича на дрехата на невярващите.

“Има много жени, които не искат да ходят разголени, спазват стриктно религията, а у нас няма достатъчно специализирани магазини за мюсюлманско облекло. Пазаруват от Турция, когато ходят на Хадж, или пък чрез интернет сайтовете. Заради това решихме с моя съпруг да създадем модна къща, специализирана в ушиването на мюсюлмански дрехи”, разказа Атике Мехмед от с. Лъжница. В общинския център Гоце Делчев от около 2 г. е отворила модната къща “Селям”, където основно се шият дамски дрехи.

Атике е завършила двегодишно обучение в Пловдив.

Първата година е учила за моделиер-конструктор, а втората - моден дизайн.

Все още към ателието няма магазин, но скоро ще започне да създава собствени колекции в различни размери, които да могат да се купуват в готов вид.

Сега работи по поръчка на клиентките си. “Обикновено идват при мен с модел, който са видели в някое списание или сайт. Подбираме платовете, които ние си доставяме. Давам съвети за цветова гама. Понякога се намесвам и при избора на модел. Идвали са клиентки със странни идеи и богата фантазия. Предпазвам ги, защото невинаги един и същи модел стои еднакво на всеки”, допълва Атике.

Платовете, с които работят са внос от Турция, Дубай, Индонезия. За една дълга рокля отиват около 4-5 метра двойна ширина. Ако се декорира с дантела или шифон, се харчат още толкова. Основно използва памучно трико, жоржет, сатен, тафта, полиестер с памук и рядко коприна. Най-много се поръчват туниките, които струват около 25 лв. Забрадките са по 7-10 лв. Бонетата, които се слагат под забрадката, за да държат косата скрита, са по 1,50 лв. Официална рокля с късо сако е не повече от 80 лв. Индонезийският жоржет е най-подходящ за абая, която представлява пелерина, обличаща се върху другите дрехи. Най-често е черна с бродерии или пайети. Въпреки че за изработването на мюсюлманските дрехи се харчи доста плат, цените им не надхвърлят 70-80 лв.“Няма смисъл да надуваме цените. Хората в нашия край не са много заможни, затова гледаме дрехите да са достъпни за всички и в същото време да се чувстват комфортно в дрехата”, допълва Атике.

Фередже с прилеп ръкав струва около 50 лв., а спортно фередже с цип е 45 лв. Роклите са около 40-60 лв. Къс никаб тип “нинжда боне” от памук и еластан е само 7 лв.

Много харесвани са моделите с бродерия и камъчета.

“Забрадките с розички се поръчват обикновено за годежи и сватби. Доскоро модната тенденция беше дрехите да имат много дантела, или пък съчетание на кожа с дантела. Като цяло клиентките ни много не се водят по това, което виждат по модните списания. Жените на средна възраст искат да са с по-обикновени дрехи. Момичетата повече следят сайтовете с мюсюлманска мода”, споделя впечатленията си дизайнерката.

Търсят се “по-убитите”, пастелни цветове, а не искрящи, ярки и приковаващи погледа. Основните цветове са черно, сиво, синьо. Яркожълти, крещящо оранжеви или светлозелени дрехи досега например не са шили.

Атике е изработвала и булчинска рокля на момиче със забрадка. Дълга, бяла с много дантела и бродерии, която по нищо не се отличавала от останалите рокли. Имала е поръчка и за булчинска рокля с цвят екрю. При нея са си шили дрехи и абитуриентки.

Дълги рокли в комбинация с подходящи забрадки, но не толкова пищни, както на останалите завършващи момичета.

За лятото използва специални фини дишащи материи, които обаче не са прозрачни.

Поръчват се и дънкови туники, дълги поли с басти и манта. Жените рядко си шият панталони, ако обаче имат такова желание, то това е модел пола-панталон, достатъчно широка, за да не описва ханша и бедрата.

Много от моделите за мюсюлманки по нищо не се отличават от дрехите за останалите жени. Е, няма да видите минижупи, клинове, блузки над пъпа, но пък доста от изчистените одежди може да се носят и от християнки на средна възраст.

Все още са малко поръчките за облекла за силния пол, защото при тях няма някакви специфични изисквания и може да се купят от всеки магазин за мъжка мода. Атике обаче шие джуббета (халати) за имами. Малко под 70 лв. излиза едно джуббе с бродерия. Ако в нея се използва метална сребриста или златиста нишка, цената се вдига със 7-8 лв.

Атике обяснява, че поръчки от момичета под 18 г. се приемат само с одобрението на техните родители.