Хубаво е отборът на “Лестър” да стане шампион на Англия, защото това ще отпуши футбола изобщо. Включително и българския. Великата игра ще си вземе въздух от бомбастични, нереални трансфери, които са нагли на фона на всичко, което се случва по света.
Малките клубове ще надигнат глави, а няма само да бъдат обслужващ персонал на така наречените грандове. Футболът ще направи крачка към своята изконност. А тя е: първо публиката, после всичко останало. Той така е измислен, но сега е обратното: парите са всичко, хората са след това.
Ако “Лестър” стане шампион, това ще е кислород за романтичния футбол, който, особено през този век, бе погребан ритуално. И колкото и обикновеният фен да тъжи за него, нищо не може да се направи.
Хора като Моуриньо и подобни са виновниците
за това. Да, парите са важно нещо, но не са всичко. А днес футболът е единствено и само пари.
Ако “Лестър” стане шампион, това ще има и чисто философски оттенък - че животът е по-просто нещо. Че човек наистина може да го преживее щастливо, без да се състезава с банковата си сметка. Че нюансите, дълбочината на сърцето винаги ще са по-важни от всичко останало. И това се отнася и за великата игра.
Говоря така патетично за “Лестър”, защото наистина това, което се случва в първенството на Острова, е уникално. Да се пребориш с мастодонти, да ги надиграеш, да ги накараш да ти дишат във врата - такова нещо отдавна не се е случвало.
Това си е направо подвиг Това е някаква епична картина във футбола изобщо. Това е протест на малките срещу големите. На тези, които стоят в ъгъла на живота, срещу тези във ВИП ложите. Или казано по друг начин: безпощадна сатира срещу деня.
Стискам палци на “Лестър”, защото наистина футболът се превърна единствено и само в бизнес. Корпоративният му дъх отблъсна много хора от него. В големи първенства, като италианското например, стадионите са полупразни. Пример: на последното дерби “Лацио” - “Рома” стадионът си
кънтеше на тенекия и тъга Това е срам за футбола изобщо. Ако “Лестър” стане шампион, това ще промени в голяма степен мисленето за футбола изобщо. Вероятно най-накрая ще се сложи таван на трансферите, което е най-логичното и нормално нещо. И най-честно.
Защото не може да даваш за Неймър 193 милиона евро! Може да е най-големият гений. Може да е Моцарт и Бетовен на футбола, взети заедно. Но такива пари просто стоят нелепо и ненормално сред общата картина на света.
Защото, колкото и да е велик Пеп Гуардиола, не може да искаш от собствениците на “Манчестър сити” 17 нови футболисти, като нито един не струва под 30 милиона евро. Такова пазаруване абсолютно обезсмисля всичко.
Такъв футболен шопинг
е срам
Подобни примери са безкрай. По тази причина това, което правят треньорът Клаудио Раниери и неговите футболисти, е за безкраен аплауз от целия футболен и нефутболен свят. Защото това, което се случва с “Лестър”, надхвърля параметрите на играта и я вкарва в един абсолютно различен контекст.
Дано отборът от 250-хилядното градче стане шампион, защото това ще се отрази добре и на българския футбол. Леко ще размъти блатото и ще вкара в него чиста, минерална вода. Какво имам предвид.
Време е и тук малките отбори да имат своите претенции, вяра, бъдеще. А не само да стоят на дъното и да броят точките, за да не отпаднат. Българското първенство просто е безинтересно.
В него няма съспенс, интрига, непредсказуемост. В последните години нещата са ясни от самото начало. И няма човек, който малко да разбира от футбол и да не може да нареди предварително тройката и отпадащите. Примерът на “Лестър” трябва да бъде заразяващ. Или казано по друг начин: на този свят всичко е възможно. Стига да искаш.
Продължавам да говоря патетично, защото наистина ще бъда щастлив, ако Раниери и компания успеят. И съм повече от сигурен, че за хората, които обожават футбола, ще бъде велико събитие. Събитие, което може да се окаже базисно за бъдещето на великата игра.