Mного хора смятат, че първата пушка, която е гръмнала в Копривщица и е дала началото на Априлското въстание, е тази на Тодор Каблешков. Но истината е по-друга.

Каблешков е бил ръководител на въстаниците в Копривщица. И той, както водачите в другите населени места, е чакал 1 май, за когато е определено началото на въстанието.

На 19 април обаче е извършено предателство – в конака достига донесение, че група аджамии от града искат да свалят властта на султана. Посочени са имена и адреси.

Бюлюкбашията Неджеб ага веднага разпределя заптиета на групи от по 6 души, които да арестуват бунтарите.

Денят вече е превалил, скоро мракът скрива къщи и улици, затова турците решават акцията да се проведе рано сутринта на другия ден.

Съзаклятниците от своя страна също са предупредени. През нощта те обличат униформите си и се въоръжават. Решено е да нападнат конака преди разсъмване и да изненадат турците. Неджеб ага също е нащрек. Той поставя усилени патрули, които да се сменят на всеки час.

Така, когато Каблешков повежда 15 въоръжени мъже да превземат конака,

вижда 35 заптиета с насочени за бой пушки Докато двете групи взаимно се дебнат, на Калъчовия мост се срещат бунтовникът и началник на тайната полиция на въстаниците в Копривщица Георги Тиханов (наричан Тиханек или Тиханеца) и турското заптие Кара Хюсеин. И двамата са закъснели да се присъединят към своите.

Когато се появяват на двата края на моста, взаимно са изненадани един от друг, но повече от двамата - Кара Хюсеин. По простата причина, че той досега не е виждал българин с военна униформа и въоръжен с пушка. Хюсеин се кани да стреля, но

Тиханек се оказва

по-бърз и улучва смъртоносно заптието

Гърмежът привлича част от въстаниците, начело с Тодор Каблешков. Като вижда простреляния турчин, той решава, че повече време за губене няма. Взема лист хартия и с кръвта на убития написва прочутото Кърваво писмо. Така въстанието избухва преждевременно.

В Копривщица обаче този изстрел е един- единствен, като се изключи пукотевицата от гърмежите на въстаниците във въздуха, с които те изразяват радостта си и провъзгласяват града за освободен.

Малко по-късно градът е нападнат от многоброен турски аскер, който заплашва да го превземе и ограби.

Копривщенските чорбаджии събират 16 хил. алтъна и откупуват неговото пощадяване, като се задължават да предадат и бунтовниците.

Повечето от тях обаче вече са се изтеглили в планината, където

са заровили пушките и

са се преоблекли в

цивилни дрехи

Тодор Каблешков е арестуван и отведен в Габрово, където се самоубива в затвора.

Само Тиханеца и още 6 души се укриват в подножието на един от баирите над Копривщица.

Два дни те успешно се отбраняват срещу многобройния турски аскер, докато свършва и последният им патрон. Турците ги връзват, бият ги с прикладите на пушките си и ги откарват в Пловдив.

Там са осъдени на вечно заточение в остров Родос.

Междувременно избухва Руско-турската война и Тиханек организира отряд, който извършва подривни действия срещу турците на острова. Той

взривява 4 склада с оръжие, боеприпаси и продукти, но остава неуловим

След войната за българските заточеници е обявена амнистия.

За заслугите му гърците дават на Георги Тиханов чин лейтенант, награждават го с орден и го канят да остане на служба в тяхната армия.

Тиханек обаче се връща в България и се включва в движението за освобождаването на Македония, останала под турска власт с решенията на Берлинския конгрес. Сформира чета, която действа в Кумановско.

Два пъти е раняван, последният тежко и затова не може да участва в Илинденското въстание.

Умира през 1915 г.