Няма да се набива в очите на тежки, нито на по-леки интелектуалци

Споровете за това дали Христо Стоичков трябва да има паметник, или не явно ще продължават дълго.
Вероятно и години след като скулптурата бъде готова. Дори лично аз предполагам, че това ще бъде вечен дебат, който никога няма да приключи и непрестанно ще си живее в пространството. Може би така и трябва. Защото иначе
на кого ще бъде интересно? На никого?
А нали живеем, за да не ни е скучно. Осмелявам се и аз да споделя няколко думи за тази идея, която разбуни духове и низки страсти. Която днес не излиза от устата на фенове и на хора, мразещи великата игра.
Първо, въпросът дали на жив, здрав и прав човек трябва да му се издига паметник? Известно е, че това няма да е прецедент. Поне десетина знакови футболисти са увековечени по този начин приживе: Пеле, Диего Марадона, Кристиано Роналдо, сър Алекс Фъргюсън, Тиери Анри, Денис Бергкамп, Габриел Батистута, Марко ван Бастен и др. Значи може.

Не е толкова страшно и нелепо това да се случи и в България. Няма да звучи като излагане и парвенющина пред света. Дори точно обратното - като нещо естествено и нормално. Дори и нещо повече - прави ни напълно съпричастни към тази форма на признателност, възприета във футболния свят.
Второ,
ще пречи ли на някого
този паметник?
Говоря за някого, който не обича Модерния ляв, не му симпатизира, не го понася.
Отварям скоба. Знае се, че тук има достатъчно такива българи, които не крият антипатиите си към Камата. Но както се казва, всеки има право на мнение и то трябва да се уважава.
Затварям скобата с едно - единствено уточнение и то е, че дори и злобата и завистта имат граници. И когато те са толкова силни към човека, който е направил една нация по-горда и щастлива, е малко в повече. Но продължавам.
Паметникът на Стоичков няма да се намира в градинката пред НДК, нито пред сградата на Народния театър, нито в градинката пред Националната библиотека, нито в градинката на “Кристал” или в която е да е друга градинка. Той ще бъде ситуиран на централната алея
на стадион
“Българска армия”
и няма да дразни столичани или гостите на града.
Няма да се набива в очите на тежки интелектуалци, нито на по-леки интелектуалци. Или както се казва - няма да разваля комфорта на мирното население. Единствените, които ще виждат този паметник, ще бъдат привърженици на ЦСКА.
А доколкото аз знам, много от тях го обичат, други го боготворят, трети пеят песни за него.
Казвам това, защото в голяма част от социалните мрежи дебатът около паметника стана по-голям от необходимото. И сякаш наистина скулптурата ще се извисява на площад “Народно събрание”, а не на един стадион, на който таргет групата е една и съща. И стоейки там, наистина няма да дразни и да пречи на никого. А точно обратното. Така че аз наистина не виждам никакъв проблем за жителите и гостите на града. Нека да бъдат спокойни.
Трето, а това, третото, винаги го има,
това ли е точно моментът, който трябва да бъде запечатан и предаден на бъдещето? Така ли трябва да изглежда Камата от камък?
Тук бих казал вече, че дебатът се прехвърли на естетическа основа, което на мен ми допада и харесва. И няма нищо лошо да се водят спорове на тази основа. Позволявам си да споделя, че познавам едни от най-големите скулптури в тази държава и добре знам от тях, че подобни творби винаги са обект на разнородни, а и много често тотално контрастни мнения. Особено когато става дума за паметници.
Приемам разгорещените страсти дали това каменно произведение е добро или лошо за нещо съвсем нормално и естествено. И както се казва, нека времената напред да покажат неговата стойност. Ние в момента сме съвременници, а когато си такъв, винаги си малко по-чувствителен.
И четвърто, все пак си мисля да се опитваме да виждаме и хубавите неща в подобни работи като паметника на Стоичков, а не предварително да ги оплюваме и неглижираме.