Всеки човек спорадично изпитва напъни за самоусъвършенстване.

Знаете как е: Почваш диета, записваш се на курс, тези неща. При мен редовно се изразява в учене на езици, няколко пъти немски, защото немската гимназия беше елитното училище в града и е въпрос на статус да говориш езика, показва принадлежност и класа в местното общество.

Последно пробвах в Калифорния, където китайски професор ми преподаваше немски в американски университет, ясно е, че нищо добро не излезе от това. Разбира се, дълбоко в подсъзнанието ми вероятно е мъждукала надеждата, че ще прочета Кафка в оригинал, еквивалент на литературен оргазъм, светая светих на изящната словесност, да речем. Сега подкарах гръцки, с тривиалното оправдание, че ще бърборя с консиержа или сервитьора по-лесно, но тайно мечтаейки да гледам с наслада Софокъл в Епидавъра, наясно сте с тези въжделения на застаряващите полуинтелектуалци.

Редовно прекарвам по два дни в интернет да си изясня разликата между поли- и монозахаридите, които забравям след седмица, да не споменавам за периодичните опити да възстановя учебния материал по биология в частта на митохондриите и осмозата.

Макс Фриш го е описал вече в малкото книжле, дето човек се появява в холоцена, нищо ново не ви казвам, но е забавно да се пулиш по два часа, пробвайки да схванеш как точно тоя тип Архимед е разбрал, че освен водоизместимост по обем - което е ясно, всички сме били във вана, определя и плътността на потопения предмет, да му го нахакам в хитона опърпан.

Естествено, записвал съм се на всичко - от айкидо до прост фитнес. Като деца в града беше задължително - момчетата са петобойци, момичетата на художествена гимнастика, то друго нямаше, освен волейбол.

През месец пробвам малко йога и пилатес, плюс припомняне на химичните валенции, щото съм печелил и олимпиада по неорганична химия, а сега един озон ме изправя на нокти, мамицата му и озон, къде се нахаква тоя кислород, с три атома ли е, не е ли с три атома, полудях вече. За топлинната енергия, дето става кинетична, не искам и да споменавам, а пък за солфежа не ми се отваря и дума, щото цял живот се блазня от мисълта, че ще науча някакъв инструмент, обаче йок, даже с пръсти свиря фалшиво( което е постижение, замислете се).

Та така, все повече се мята човек в океана на световното знание, представено предимно във фейсбук, но е малко хаотично, не смогва да следи всичко.