Нужен е рестарт на отбора на Петев

Темата за подмладяването или рестарта на националния отбор по футбол, която по някакъв начин стои на тъча на общественото внимание, лично според мен е изключително важна. И мястото й не е там, а сред най-горещите и болезнени теми в държавата.

Казвам го убедено, защото националната футболна гарнитура на една страна отдавна е не само спортен момент, не само фенска пристрастност, а много повече неща. Под повече неща имам предвид гордост, самочувствие. И си мисля, че всички, дори тези, които не следят, не се интересуват, бих казал, и не обичат футбола, ще се съгласят.

Но да се върна на темата. Реално в момента

България хем има национален отбор,

хем такъв липсва

В последните години сякаш той се изпари от пространството и фокусът към него е никакъв. За това може да се съди най-вече по болезнено празните стадиони, на които играят националите, по липсата на всякакъв обществен интерес към трибагрениците, по цялостната лежерност, с която футболната чета се носи из пространството.

По никакъв начин не искам да кажа, че в отбора няма таланти и добри футболисти и най-малко бих обвинявал селекционери. Не обвинявам никого, но нещата стоят просто така – някак. А в този вариант не се вижда бъдеще. Не се вижда класиране за каквото и да е първенство.

Дано да греша, но няма оптимистична жилка

Всичко е точно обратното – тъжно, схлупено, смълчано.

Разбира се, това все пак е един спорт и е нормално да не успееш, да не се класираш, да бъдеш пръв или последен.

Нормално е, обаче тук от доста години нещата заприличаха на друго - на пълна невъзможност за каквото и да е, на тотално отчаяние. Което от само себе си показва, че проблемът е голям, обемен и неговото решаване вероятно ще бъде болезнен акт. Но по-добре наистина сега малко или повече да боли, отколкото това да продължава така. Този отбор да се води национален, а всъщност ние, българите, почти да не се припознаваме в него. И дори да го игнорираме от себе си.

Продължавам да разсъждавам и си мисля, че наистина Ивайло Петев трябва да вземе нещата в свои ръце и да направи тотално подмладяване, пълен рестарт на отбора. А не както сега - проформа да се вземат един-двама юноши, и дотам. От това нищо няма де се получи и ще продължаваме да отиваме наникъде.

Знам, че това не е лесно, но от друга страна, само така можеш

да направиш ново

ядро, основа, структура

и след време наистина да чакаш добри резултати. Тук не говоря да се повтаря американското лято. Това е нещо в кръга на великите утопии. А единствено и само да имаме след време отбор, в който ние, българите, ще видим част от себе си, ще го обикнем. А не както сега - само плюене и освиркване. И дори голяма доза срам.

Темата за подмладяването или рестарта от време на време се прокрадва тук-там, но съм сигурен, че за нея трябва да се говори по-често, по-високо, да стои на дневен ред. И в един момент, не толкова далечен, то да се случи.

Естествено под рестарт не трябва да се разбира абсолютно, чисто нов национален отбор, а единствено и само ново ядро в него. Или казано по друг начин - нова енергия, нов въздух. Като човек, гледащ и обичащ футбола, смея да кажа, че

в момента се задава едно изключително поколение млади футболисти

Голяма част се подвизават в отбори от по-долните групи и понякога са трудно забележими. Но това говори единствено и само, че нещата могат да тръгнат нагоре, защото има потенциал. Стига той да бъде видян, обгрижен, отгледан. А не да бъде пропилян.

Накрая бих казал, че тази тема наистина е за обществена дискусия, за някакъв миниреферендум, за дебат в пространството. И тя наистина е много важна и наболяла. А иначе и слепецът вижда, че нещо наистина трябва да се случи и промени. И колкото се може по-радикално.