9-годишното момче от Благоевград страда от детска церебрална парализа и има нужда от нова количка

Нека всеки, който ми е превел някаква сума, да знае, че съм я дал за добро, казва бай Асен Канджев от с. Церово

“Още не можем да повярваме, че това ни се случи! Не можем да изразим благодарността си към този истински достоен българин!”

Това казва през сълзи майката на 9-годишния Деян от Благоевград, когато получи дарение за болното си дете от 71-годишния Асен Канджев.

Пенсионерът инвалид от с. Церово трогна всички с благородния си жест да даде на дете в нужда дарената на самия него сума от много добри хора.

“Не очаквах, че

едно отрязано

дърво може да

стане повод за

толкова хубави

емоции

Доволен съм, че ще помогна за купуването на инвалидна количка на малкия Деян”, каза бай Асен.

Канджев дари цялата сума, събрана в негова сметка.
Историята с отрязания от него дъб започва преди 2 г. Тогава от нивата си край селото мъжът решил да отреже изсъхнало дърво, което пречело да се обработва парцелът.

Не е допускал, че за да отрежеш дърво дори и от собствения си имот, трябва да имаш куп документи.

След като отрязал дъба, го натоварил на магарето си. На път за селото го спрели двама горски и го набедили, че е бракониер. Получил едно наказателно постановление за глоба от 100 лв., защото е отсякъл дърво без разрешение.

“Продадох си

магарето и

побързах да я

платя. Не искам

да съм длъжник

на държавата

Гледам да си чистя всички сметки навреме”, казва съвестният гражданин.

След това обаче получил второ наказателно постановление затова, че няма разрешително за превоз на дървото.

Тогава се ядосал и пуснал жалба в съда да му отмени наказанието. Делото още не е приключило. Преди дни бе отложено заради заболяване на магистрат.

Междувременно горските служители са наказани, защото са съставили неправомерно актовете.

Много хора се трогнаха от случая с продаденото магаре и решиха да помогнат на бай Асен Канджев. Първо той получи 150 евро от наш емигрант, за да си купи ново магаре. Други пък откриха банкова сметка на негово име и в нея за по-малко от месец бяха събрани 3910 лв.

“Нямам нужда от тези пари. Те са дарени за нещо добро и аз искам също да ги даря за добро дело. Така хората ще знаят къде са отишли парите им.

Асен Канджев и бащата на Деян - Ивайло Апостолов, пред дневния център за деца с увреждания в Благоевград
Аз цял живот съм живял скромно. Всичко съм изкарал с честен труд, с двете си ръце. 1 лв. да взема, искам да знам, че съм го изработил. Тези пари са ми сладки, а не да чакам наготово”, скромно обяснява житейската си философия пенсионерът инвалид.

Останал с един

крак преди 42 г.

след катастрофа

с мотор

Оттогава е с протеза, но е свикнал с нея, доволен е, че държавата покрива стойността ѝ, както и ремонтите.

На месец получава 150 лв. пенсия и още 50 лв. вдовишки заради починалата му съпруга.

“Тези пари ми стигат да живея както досега.

Толкова много

са изпратили

хората, че не

знам какво

да ги правя

Затова реших да ги даря.

Аз имам здраве и енергия, ако за нещо не ми стигат пари - ще си набавя. Нека всеки, който ми е превел някаква сума, да знае, че съм я дал за добро дело”, допълва възрастният мъж.

Наш репортер го свърза с родителите на 9-годишния Деян - Таня и Ивайло Апостолов. Детето е с детска церебрална парализа и има нужда от нова инвалидна количка. Бай Асен веднага се съгласи да дари сумата за купуването на помощното средство. Отказа да остави дори минимална част от нея за себе си.

Срещата на малкия Деян с дядо Асен стана в дневния център за деца с увреждания. Там мъжът извади цялата сума заедно с бележката, както е получена от банката, и я предаде на майката Таня.

Жената не успя да скрие сълзите си и го разцелува. Разказа, че количката ще бъде доставена от Германия, но струва по-малко.

“Благодарни сме от трогателния и мил жест.

Веднага след

като я платим,

ще върнем

остатъка

Много са парите, не трябваше да ни давате всичките. Вие също имате нужда”, притеснена каза майката.

Родителите на момченцето и дарителят си обещаха срещите им да станат чести, както и да му се похвалят, когато получат новата количка.

“Ако не беше тази помощ, щяхме да изтеглим кредит и да го изплащаме 5 г., защото количката е жизненонеобходима за детето ни. То прекарва 80% от времето в нея и тя трябва да е удобна и здрава. Тази, която ползваме сега, е почти всяка седмица на ремонт. Деян е много жизнен, иска непрекъснато да го разхождаме навън и тя се амортизира бързо. Само семейство, в което има болно дете, знае през какви изпитания преминаваме”, обясни бащата Ивайло.

Самият той е психолог и работи в защитено жилище за хора с тежки физически и умствени увреждания в Благоевград. Зарадвахме го с благородния жест на бай Асен на рождения му ден. В същия ден пък една от козите на пенсионера родила две яренца.

“Вижте колко

хубави неща се

случиха. Животът

не е лош

Трябва да гледаш ведро и с оптимизъм. Никакво отчаяние”, казва просълзен Асен Канджев.

Разбира, че Таня и Ивайло са и приемно семейство. Година и половина двамата са отглеждали у дома си детенце с увреждания от дома за сираци. Наскоро то е било осиновено.

Двамата толкова се привързали към него и то към тях, че още не могат да свикнат с мисълта, че вече не са заедно. Доволни са обаче, че детето си е намерило много добри осиновители, които ще полагат и занапред грижи за него.