Край границата се готвят за мигранти, “обзавеждат” застави и изоставени сгради

Властта подготвя поставянето на мрежа по нашия бряг на р. Струма, за да бъдат спрени бежанците от Гърция, съобщи източник, пожелал анонимност, пред "168 часа".

"Разбрахме, че властта има намерение да сложи

преграда по

протежение на 1-2 км",

каза запознат. Официална информация за такова намерение засега няма.

"Проиграни са местата - диги, всички възможни места, които могат да се заобикалят от нелегалните мигранти." Това каза премиерът Бойко Борисов след приключилото съвместно учение между МВР, МО и БЧК на ГКПП Кулата миналата събота във връзка с евентуален бежански натиск.

В същото време жителите на граничните села от общините Петрич, Сандански и Гоцеделчевско следят непрекъснато положението с мигрантите в Гърция. Някои са притеснени, че при затваряне на маршрута им през Македония

хиляди хора ще

тръгнат да минават

през нашата страна

Слуховете вървят от уста на уста и всеки местен проявява изключителна бдителност. От една страна, се оглеждат за непознати хора, от друга, следят има ли раздвижване от страна на държавните институции.

"Чухме, че един голям магазин край селото ни, който от близо 2 г. не работи, ще се преустройва за евентуално поемане на бежанци", казват в Чучулигово.

Кметът Андон Карачоров също изрази притеснение от бежанска вълна. "Няма как да не сме притеснени. Ако тръгнат тези хора насам, как ще ги посрещнем? Положението ще стане сериозно. Не трябва да поглеждаме лековато на ситуацията.

И на тях не им е

лесно - бягат от война,

но първо трябва да защитим нашите си сънародници. Вярвам, че държавата ще успее да се справи", смята кметът.

В пограничния район се говори, че сградата на заставата край санданското с. Ново Ходжово вече ще се оборудва с легла, ще се ремонтира, за да приеме гранични полицаи. Заставата е носила името на

лейтенант Иван

Батов, убит от агент

на чуждо разузнаване на 21 юни 1944 г., при защита на държавната граница. "Едно време я наричахме Пикета - пост за бързо реагиране. Постройката е сравнително добре запазена, защото в последните години я поддържаха ловци.

Ако сега отново там се настанят граничари, ще е добре за нас, ще се чувстваме защитени", надяват се възрастните хора и си спомнят годините, когато на всеки 3-4 км по зелената граница е имало постове.

Пак по време на учението на ГКПП Кулата премиерът бе поканил и представители на местната власт. Всъщност той го разпореди, след като чул от кметовете на Сандански и Петрич, че местните хора са притеснени да не би бежанската вълна да се насочи към нашата страна.

"Неслучайно тук са и областният управител на Благоевград, кметовете на общините Петрич, Сандански, Кресна и за да успокояват населението, и за чисто тилови задачи, които са възложени на местните власти, за да помагат на граничарите, жандармеристите и останалите, които пазят границата и държавата", каза Борисов.

Преди дни кметът на община Петрич Димитър

Бръчков се срещна

с хотелиери

и собственици на къщи за гости. В случай че поток от мигранти тръгне през границите с Гърция и Македония да влиза на българска територия, държавата ще командирова допълнителен състав от военни, полиция и жандармерия в региона на Петрич и Сандански.

Предварително е уточнено, че

400 от тези служители ще бъдат настанени

при екстремна ситуация

в община Петрич. Заради това по инициатива на кмета Димитър Бръчков се проведоха две последователни работни срещи с хотелери и собственици на къщи за гости в града и селата. "Исках да уточним заедно пропорционалното разпределение за настаняване на тези служители при възникнала необходимост, така че

да се усети прекият икономически ефект

в този отрасъл. Сведох информацията, с която разполагам за изискванията на държавата по настаняването на тези служители в това число и определените средства за нощувки.

Освен това при евентуалното командироване на полицейски и военни части в община Петрич ще бъде обезпечен както общественият ред, така и сигурността на гражданите, ако мигранти влязат на наша територия", коментира Димитър Бръчков.

"Няма паника сред хората в нашето село

от евентуално идване на бежанска вълна. Има обаче едно притеснение, което е нормално. И аз самият съм притеснен.

Следим редовно какво е положението на гръцко-македонската граница до Идомени. Това е една от най-коментираните теми тук, защото сме много близо до горещата точка в Гърция." Това каза кметът на петричкото с. Ключ Христо Марков.

Местните коментират, че ако тези близо 15 хиляди бежанци от импровизирания лагер край Идомени тръгнат към нашата страна,

трудно ще бъдат удържани

"Те ще отидат най-вероятно на ГКПП Кулата, защото дотам се стига с превоз.

Едва ли ще тръгнат през зелената граница, защото планината Беласица е стръмна и тежка за преминаване. От Гръцко през билото до нашата територия се върви поне 10 часа. Тия хора, като ги гледаме по телевизията, няма да тръгнат на такъв тежък поход. Ако им се вървеше, досега щяха да са тук", коментират ситуацията местните от пограничните подгорски села Гега, Ключ, Беласица, Габрене и др.

В същото време си спомнят 90-те години на миналия век, когато основните маршрути за нелегално преминаване, само че в обратна посока - към Гърция, бяха точно в техния район. Оттам по кози пътеки каналджии прекарваха хора към заветната страна - член на ЕС.

"Каналджиите са си тук, пътеките - също, така че ако някой се сети, може да им ползва "услугите".

Преди години каналджиите вдигнаха къщи за чудо и приказ по нашите села. Гледаха на бегълците като куфарчета с пари.

После този "бизнес" спря, но те пък се захванаха с канабис. Сигурно и гръцките каналджии оттогава, ако нямат контрол, биха се върнали към "занаята", допълват местните.

Смятат, че престъпният бизнес от двете страни на границата бързо ще се организира и стикова. Спирачка бил само фактът, че сред бягащите от войните има много жени и деца, които не биха се наели на тежкия планински преход.

В същото време се кръстят да не се стига до наплив на мигранти. Казват, че сега си живеят спокойно по селата, няма сериозна престъпност, и се надяват държавата да вземе мерки за охрана.

Кметът на с. Ключ Христо Марков обаче вече все по-често си спомня за времето, прекарано в Ирак. Работил там в началото на 80-те години чрез държавната фирма "Техноекнспортстрой".

"Прокарахме в пустинята им 20 км напоителни канали. Цялата пустиня ние им я разработихме. От нашето село бяхме десетина души. Тогава бяхме научили техния език, дано не се налага да си го припомняме сега, след 30 г.", допълва Марков.

В с. Гега, което е само на 2 км от македонската граница и на малко по-далечно разстояние от гръцката, също коментират бежанската криза. "Засипани сме с информация от медиите какво става в Идомени. Засега обаче сме спокойни и не се плашим, защото маршрутът през планината е труднопроходим", каза кметът Симеон Попов.

На първа линия до ГКПП Кулата е с. Кулата, където сериозно напрежение няма. "Не вярваме, че бежанците може да дойдат тук.

Те знаят, че и да дойдат, няма да ги пуснем, при нас контролът е затегнат. Не искат и да остават в България, защото са чули, че сме зле, не сме като Германия", казват местните. В същото време признават, че ако потеглят тези хиляди бежанци, ще стане лошо за целия регион, не само за селото им.

Кметът Димитър Дамянов е спокоен и не драматизира ситуацията.

"Цял живот сме били на границата. И преди 1989 г., и сега. Свикнали сме да сме на първа линия и не се плашим", допълни Дамянов.

В Гоцеделчевско пък следят изкъсо ситуацията в лагерите край Драма и Кавала, които са само на стотина километра от границата. Там също са настанени няколко хиляди мигранти. Местните власти приспособяват сгради за обитаване, но местата не достигат.

"Дано не тръгнат към нас през зелената граница, защото няма кой да ги спре. Телените заграждения с Гърция ги махнахме. Граничните застави пустеят. Разчитаме на техниката, която използва Гранична полиция - термовизионни камери, та да ги хване в дълбочина още докато вървят насам", надяват се и в селата от Гоцеделчевско.

Засега никой не ги е инструктирал как да действат в случай на бежанска криза, но местните са си наблюдателни и винаги са нащрек да съдействат на органите, ако забележат групи бежанци.