Според тълковния речник, издание от 1973 г., кортеж означава тържествено шествие, процесия.

Според българската действителност от 2016 г. обаче кортеж означава: движение на две или повече големи черни коли в грубо нарушение на правилника, натъпкани с грозни мутри в черно, които са дошли от селата в големия град с големи мускули и празни джобове, с провинциалните си социални комплекси и с една огромна мечта - да набият безпричинно колкото се може повече от жителите в този непознат за тях свят, защото това е единственият им шанс да се почувстват значими на национално ниво.

Ето че и тълковният ни речник, както и Наказателният кодекс, се оказва тотално остарял, в абсолютен дисонанс с обкръжаващата ни среда.

Видя се толкова ясно от видеоклипа на наглия побой от околовръстното шосе на София миналата седмица. Бившата лекоатлетка Мария Димитрова с риск за здравето, а може би и за живота си засне с мобилния си телефон как мутрите на Ториното избиват с палки зъбите на съпруга й Васко Наумов, защото им направил забележка с клаксон, че нарушават правилата за движение.

Всъщност, ако не беше видеото на Мария, това щеше да е просто поредната саморазправа на пътя. От тези, на които всеки трети българин вече е бил жертва или свидетел. От тези, които прерастват в жалба и може би дори в съдебно дело, което приключва с пробация, с условна или с оправдателна присъда. От тези същите, които потъват в полицейските статистики и остават анонимни за обществото, за да подхранват все повече усещането за недосегаемост на пътните мутри.

Само че фейсбук и смартфоните са дразнител дори за заспалото гражданско общество у нас - те са рисков прожектор, на чийто фокус могат съвсем неочаквано да бъдат осветени огромни мъже с малки сърчица, потопили се иначе уютно в тъмната среда на неработещото правосъдие.

Така 20-секундният клип на Мария взриви социалните мрежи, освети за пореден път огромния проблем с всекидневните саморазправи и предизвика за по-малко от седмица две големи съвещания на прокуратурата и МВР, че даже и със специалното участие на ДАНС. Набелязват се серия от мерки, а двама много бързи депутати реформатори дори внесоха промяна в закона, която да наказва сурово биячите на пътя.

Най-накрая! Значи вече, ако те набият на магистралата, може да си абсолютно спокоен - мутрите с палките ще влязат в затвора. Но ако те пребият заради забележка на улицата в града, в заведение или в магазина, забрави за правосъдния оптимизъм. Няма да бъдеш защитен, защото битката срещу престъпността в България е на парче, на кръпки, точно както се “превързва” и Наказателният кодекс от 1968 г.

Той е по-стар от изданието на тълковния речник и дори и след светкавичната реакция на депутатите реформатори няма да ти осигури защита от биячите на Ториното, ако ги срещнеш на “неправилното” място.

Поправката в закона ще дисциплинира наглите мутри точно толкова, колкото и масовите проверки срещу охранителите на наркодилъри, сутеньори и “домашни любимци” (така на жаргон наричат синчетата на олигарсите - бел. авт.). Тези проверки трябвало да покажат дали охраната отговаря на Закона за частната охранителна дейност. Защото 117 бизнесмени имат легални бодигардове, а над 400 организирани престъпни групи - не.

Защо пилеем енергия, пари и време в предварително загубени битки? Г-да в прокуратурата и в МВР, не помните ли, че още от края на 90-те мутрите казваха, че свитите им със слушалки в ухото и пистолет в кобура са просто техни приятели - те не са охранители и дори не са на пробен срок като при Ториното, който се оказа най-отговорният работодател в ъндърграунда?

Кампанийните проверки на охраната няма да доведат до резултат. Респект от властта може да има само когато оперативните служби мачкат работодателите на мутрите в джиповете по същество - за дрогата, която продават, за проститутките, които предлагат... Разследват ги, образуват им дела и ги вкарват в затвора, а катаджиите им пишат акт на всеки завой, вместо да им потичат лигите като кучето на Павлов, щом видят кортежа с превишена скорост на хоризонта.

Същото важи и за струпването на жандармерия по селата. Ползата ще бъде само половинчата и само за време. Начинът е само един и измислен толкова отдавна - да хванеш крадеца, да заловиш грабителя на възрастни хора и да ги изправиш на съд.

Хайде най-накрая да го направим - да си свършим истинската работа и да забравим за кампанийната дейност.