Дълбоко заблуждение е да си мислим, че румънските политици и държавници са по-мъдри, отговорни и морални от българските и затова на последното кръгче на европейския мониторинг шампионат те профучаха унизително на 6-а скорост покрай нас. Всъщност истинската причина за успеха на север от Дунава е общественият натиск – будната румънска гражданска активност, и нищо друго.

А иначе и политиците, и държавниците им са от същия дол дренки като нашите, че даже и по-нагли и корумпирани. Ние обаче така се сринахме от изявлението на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че мониторингът над Румъния отпада, а България остава последната държава “под наблюдение”, че загубихме трезва оценка над ситуацията. Ако оставим обаче егото да си почине и погледнем прагматично ситуацията, ще видим, че в нашия Балкански регион печели само този, който протестира и стачкува.

Но излиза на улицата не организиран и платен от някакви корпоративни интереси, а за да защити своите потъпкани права, тези на децата и внуците си и на цялото общество. Тук най-силният пример е Гърция. Но ще се върнем към Румъния - дългият им път в битката с корупцията, който у нас все още е на кота 0, стартира в далечната 2002 г. Тогава приемат нужните закони и създават независимата антикорупционна дирекция. В следващите повече от 8 години обаче и те като нас само имитират дейност. Всичко започва чак през 2010 г. с яки протести срещу правителствената политика на рязко свиване на разходите.

Тук обаче не говорим за рехав митинг с плакати, както се случва у нас, а за класическите в жанра блокади, “Молотов”, полиция, палки, сълзотворен газ. Две години по-късно протестите са още по-бурни, когато един техен здравен зам.-министър с огромен успех в създаването на работеща Бърза помощ подава оставка. Букурещ въстава срещу провала в здравната реформа. Но желанието за промяна и за натиск срещу некадърните и подкупни управляващи заразява цялата страна. Румънското гражданско общество е нащрек за всяка волна или “неволна” грешка на държавниците си. И като говорим за подкупите, само в последните 3 г. техни депутати са опитали да прокарат и променят в закони цели 180 поправки срещу антикорупционната стратегия. Не успяват обаче нито веднъж, защото всеки опит да се “бронират” е посрещнат с протести и с откази на техния Конституционен съд. И така стигаме до началото на ноември 2015 г., когато цели 30 хиляди румънци излизат на улиците, след като пожар в нощен клуб отнема живота на над 30 млади мъже и жени. Мегапротестът е срещу корупцията. Причина за инцидента са подкупи и занижен контрол. Гневните румънци на улицата обаче не са леви, нито десни – те не вярват на нито една политическа партия и призовават всички депутати да си ходят. Така пресичат всеки опит (много модно у нас) политиците да им слагат удобни етикети и да омаловажат будната гражданска енергия с нечистоплътни конспирации. И ето – случва се това, което само дни по-рано никой не би допуснал - премиерът Виктор Понта подава оставка. Значи може да се върви напред и с много корумпирани политици в управлението, в парламента, дори на министърпредседателския пост.

И у нас протестите в началото на годината срещу правосъдната система във Враца, Галиче и Стрелча дадоха незабавен резултат. Вярно, прокуратурата се попрестара и сега да видим как ще докаже обвинението за смъртта на Тодор, изнасилвачът кмет пък получи инсулт в ареста, но точно там му е мястото – да е мислил по-рано. Така че протестите са повече от полезни. Те са единственият ни шанс за промяна.

И супер, че заразени от революционното настроение, и ние затворихме границата си с Гърция. Иначе гърците си го бяха измислили перфектно – хиляди наши тирове и с номера от ЕС са блокирани. Загуби за милиони. Шофьорите мръзнат и гладуват вече 4-та седмица. Наши туристи и бизнесмени не могат да влязат в Гърция, а техните преминават безпроблемно. Всичко това заради 20 пияни фермери на пункта и един хитър Ципрас в Атина, който се прави, че нищо не се случва, за да не му се срине и без това рухналият рейтинг. Но най-точно го каза един грък в наш телевизионен репортаж: “Ние много се радваме, че и българите затвориха границата. Най-после се събудиха и те!” Нищо, че протестът е само първата стъпка за решаване на проблемите...