Много ми хареса интервюто на Мила Гешакова с учителката от 119-о СОУ Таня Петрова “С неразбираеми учебници възпитаваме безкритични граждани на България", публикувано във вторник във в. “24 часа”.
Прочетох го няколко пъти и най-накрая се ориентирах за някои неща, които се случват в училищата.
Признавам си, досега нищо не разбирах или поне страшно се лутах. Но още по-приятно впечатление ми направиха вижданията, разбиранията, чувствата на една учителка. И си казах: Дано да има още такива хора.
Иначе всичко
е отишло на кино
Прочетох изключително аргументирани отговори, самият аз си отговорих на много неща, видях много логически връзки и смисли, но усетих и огромна любов към професията. Казвам ОГРОМНА. И си казах:
Всъщност може непрекъснато да се говори за някакви реформи, преобразувания, учебни програми, подобни работи, всеки ден да идват нови и нови министри и какво от това?
Ако учителите ги няма, ако работят формално, ако са безлични, всичко това какво значение има? Никакво.
Сигурно днес, в новия свят, звучи доста наивно, но си мисля, че в крайна сметка всичко започва и свършва с учителя и с никой друг.
И това е вечната
реформа
Друга не е измислена. И няма да бъде.
И тук идва големият проблем. Учителската професия у нас е една от най-непрестижните, най-неглижираните.
Нищо ново не казвам, но сега, когато отново се говори за реформи, според мен то трябва да се повтори и потрети. Защото, докато не се промени отношението към тази професия, онова мило отношение към даскалството, за което сме чели в старите книги, не се върне, нищо не може да помогне, каквито и иновативни програми да се внедряват. Каквито и вариации на реформи да се правят и реализират.
Тук не говоря само за ниските заплати, за почти мизерно битуване на хората, отдали се на това поприще. А по-скоро за отношението към нея. В момента то липсва. Според мен отдавна в обществото ни се е впила мисълта, че учители стават хора, които не могат да си намерят друга работа.
Някакви балъци,
които са много ретро
Някакви хора, изплюти от времето и света. Споделям го абсолютно убедено, защото познавам достатъчно хора от тази гилдия и просто знам как се чувстват. Точно така!
Мисля, че не уедрявам нещата - те са такива. За да се случи нещо тук, за да мислим за някакво красиво бъдеще в тази държава, трябва задължително да върнем любовта към тази професия. Да я издигнем над много други. Да я реновираме колкото може повече.
Това е единственото спасение утре съвсем да не заминем като нация. Съвсем да не изпростеем. Казвам го с извинение. И без. Защото вече се вижда. Нещата са извън контрол. И става все по-зле и по-зле. Започваме да живеем в един приматски пейзаж. И всичко това е, защото
натикахме учителя
в ъгъла, в паяжините
Обявихме го гласно и негласно за безсмислен. Издигнахме едни други герои, озарихме ги в култ. А учителя като професия, като обществен знак, просто изхвърлихме на бунището.
Казвам го с огромна болка и тъга и с огромно преклонение към тези хора, дръзнали да се занимават с това. И много от тях за мен лично са героите на новото време.
Връщам се на интервюто на учителката Таня Петрова. Браво на това момиче. Сложи в малкия си джоб всякакви експерти, анализатори, умни глави.
Не обиждам никого, но така го почувствах. Без никаква претенция, точно, ясно, коректно, регламентирано, без заяждания, злоба, нападки.
Просто спомена проблемите, които трябва да се решат. Но и как това може да се случи. И най-важното за мен е, че някак много деликатно загатна, че учителят в България не е всичко това, което много хора си мислят. Не е треторазрядна персона, а е човек със самочувствие, достойнство и, разбира се, с интелект.
И без да звуча патетично, след прочетените редове лично аз видях малко светлина напред.