“Както съм писал и в книгата си “Балкански разпри”, може да се говори за османско владичество, казва историкът проф. Кръстьо Манчев пред “168 часа”.
В Османската империя основната част от населението се казва “рая” Робът е собственост на някого. А раята не е била собственост на никого, но пък е имала право да притежава ниви, ливади, гори, добитък. В средата на XIX век империята е имала население 25 млн. и никой на никого не е бил собственик. Цялата земя се е казвала “милие” - земя на султана. Иначе се е продавала, предавала се е по наследство. Да, имало е пазари за роби, но те са били само военнопленници. Имало е концепция за робите и робовладелец е бил само султанът. Негови роби са били чиновниците му, везирите, еничарите и т. н. Така че той е единственият робовладелец, но в кавички.
Друг е въпросът, че империята не е управлявана във всички свои части по един и същи начин, казва Манчев. На Балканите редът е бил един, в Северна Африка при алжирските пирати - друг.”
Аргументите, че не сме били роби, се търсят в самите основополагащи принципи на империята. Султанът е със статут на Божи пратеник на света с основната задача да опазва и да разширява исляма, да защитава и увеличава властта си. В идеализирания модел на империята на владетеля - халиф, се е гледало като на “пастир”, който се грижи за своето стадо - “раята”.
Евреите, християните и мюсюлманите вярват в един и същи Бог, като първите две религиозни общности не признават само част от исляма - учението на пророка Мохамед. Затова до известна степен турците толерират тези две религии дори повече, отколкото са се примирявали с друговерците в кралствата в Западна Европа. Така в държавната администрация са се допускали талантливи хора от всички вери да изпълняват някаква роля. На всичкото отгоре данъците в Отоманската империя са по-ниски от тези в завладените балкански царства.
Затова и в годините на падането на Византия
османските турци били са за предпочитане в сравнение с католиците, сочат многобройни исторически източници. Гърци са помагали на турците да разположат оръдия при обсадата на Цариград.
Специално за селяните окончателното завладяване на Балканите от османските турци е означавало и край на вековните войни между българи, византийци, сърби и кръстоносци и вероятно е настъпила някаква стабилност.
Не може обаче да се каже, че българската народност е третирана по-зле от другите народи в рамките на държавата. Напротив, днешните български земи са били между най-развитите части от империята, защото тук се е раждало всичко и се е произвеждало всичко. Не е имало неорани ниви и неокосени ливади - всичко се е обработвало и за всичко се е плащало. У нас тези въпроси все още не са добре проучени и мнозина се поддават на пропагандата. В тази връзка призванието на учените е да се направи така, че да се изучава това, което е истина, а не това, което ни насъсква едни срещу други.
От друга страна, робство в Османската империя е имало и то е било не само законно, но и важна част от икономиката. През 1609 г. например една пета от населението на Цариград е от роби. След няколко опита за забрана робството не е изкоренено и даже в 1908 г. робини все още са се продавали на пазари.
Робите са наричани “кул” и са могли да постигнат висок обществен статус. Да бъдат охрана на харем и еничари. Има документирани много случаи, когато са се издигали до висините на империята. Причината е, че са били собственост лично на султана
Чрез повишаване и специално обучение на роби като длъжностни лица в училищата на двореца османците създават не само образовани, но и изпълнени с фанатична лоялност чиновници.
“Османската империя е била много пъстра и турците не са били мнозинство - арменци, кюрди, араби, гърци - казва проф. Манчев.- И тези всички народи не са били в еднакво положение. Мюсюлманите са били с привилегии, но и ние сме си имали черкви. Погледнете в Созопол, където има сигурно 40 черкви, навсякъде има манастири и хората са ги посещавали и са кръщавали децата си. През XV-XVII век империята е във възход, но после има и упадък, въстания и т.н.
Но може ли за толкова века и при толкова етноси да няма съжителство между тях. В един град е имало поне 3 махали - мюсюлманска, християнска и циганска. Живеят заедно, ходят си на гости, съжителстват. Но това не означава, че робията, ангарията изчезват. Има и зверства - какво ли няма. Ние сме се вторачили в Априлското въстание и жертвите му. Но по време на гръцката революция или по време на сръбските въстания са загинали несравнимо повече. В Батак например зверствата са извършени от помаци, не е имало редовна турска войска.
Чак през Възраждането, в последните години преди Освобождението, се е появило понятието “турско робство”,
преди това не го е имало. И това е нормално, защото нашите революционери са искали да разтърсят хората, за да станем независима държава, да се освободим. Имало е и потурчване, но и много хора са се стремели да приемат исляма заради привилегии. В Босна например почти цялото население. Било е общество, което има плюсове и минуси. Нещата са много сложни и не можем да говорим за роби и нероби. Можем за владичество и хегемония- казва Манчев.
При това в онези години още не сме били нация. В същото време руските крепостни селяни са били много по-зле от българите в Османската империя. Срамота е да искаме да сме били роби! А сега няма ли дискриминация? Ако отидат българин и циганин да започнат работа, кого ще вземат?"