Всички знаят, че енергията на промяната, измерена през електоралната подкрепа на електронното гласуване не може да бъде опитомена и форматирана в партиен калъп, поне не в съществуващите.

Затова е твърде спорно доколко сегашните партии или движения, които се асоциират с реформите, ще произведат реални конкурентни проекта, способни да преподредят политическото представителство и най-вече да произведат прореформистко мнозинство.

Това е особено видно на фона на произтичащото в ДСБ и Реформаторския блок.

Очевидни са усилията на лидера на ДСБ да преподреди партийната си къщичка и да се подготви за битки през 2016 година. По принцип не коментирам партии, нямам никакви партийни или други властови амбиции, но в случая става въпрос за електорна подкрепа на Реформата, на трансформацията и в устойчиви и конструктивни коалиции в Парламента и във властта.

Партийният формат ДСБ, Реформистки блок пък и който и да е друг формат, включително чрез премията "гражданска квота" не е достатъчен за да роди конкурентен на Кой? модел.. Всички партии носят бремето на споделената отговорност за провалите на Прехода.

Енергията на промяната, мерена през тези 1,8 милиона, които гласуваха за електронното гласуване и още по-голяма маса, която иска реформи е много по-голяма и партийните формати са тесни. Гражданските квоти към партиите не вършат работа. Трябва да се разширят и послания и формати. Нищо повече, нищо по-малко от Про-рефоматорско движение няма да реши проблема.

Трябва и нови лица, нови нестандартни и иновативни подходи и най-вече друго предметно говорене и поведение.

Оставям без коментар посланието на лидера на ДСБ, че ще се кандидатира за президент, което вероятно се прави с цел да използва легитимна писта за мобилизиране на електорен потенциал. Но плюсовете са по-малко от минусите, защото целеполагането - президентското място - не е адекватно на идеята за промяна на България през избори.

Позицията на президент не е тази от която може да се реализират реформи. Така изразена тази цел - президент - стои някак изкуствено и егоистично на фона на обществените потребности и очактвания.

Спирам до тук с партийните терзания, защото не съм силен в тази област и не възнамерявам да бъда.

Не трябва по никакъв начин да се разпилява обществената енергия в преследване на тяснопартийни и егоистични проекти, още по-малко в състезания "кой по по най".

Традиционна слабост на десницата през целия преходен период е неуправляемото его на лидерите и самомненията, които изключват взаимодействие с други десни и центристки сили. Това винаги е било ахилесовата пета, болезнена точка, която почти била често манипулирана от опонентите с огромен успех.

Ничий личен или партиен проект не е по-важен от изваждането на страната от този път на обреченост и застой.

Затова повече смирение няма да навреди за да се изчистят фронтовите линии на противодействие - за и против реформата. Ясно е, че Кой? е антитезата, не е ясно кои сили ще застанат зад промяната не като въздишка и неадресирано и непроизвеждащо действие недоволство, а като организирана сила, способна да печели избори и да налага промяна чрез закони и действия на изпълнителна власт.

За да не ме заподозрят в лични амбиции - нямам. Това е степента на свобода и отсъствие на конфликт на интерес, която е задължителна за да пиша и говоря спокойно.

Коментарът е от блога на Илиян Василев