Той сякаш е извън обществото, извън демокрацията

Вече и за бабите по селата, които никога не са чували и няма да чуят за Лионел Меси или Юрген Клоп, е ясно, че българският футбол си отива. Отива си вероятно е най-точната дума. Другата вероятно е издъхва.

Сега единствено трябва да се разбере дали ковчегът ще бъде отворен или не. Или ще има кремация. Всъщност това няма голямо значение.

Мъртвецът си е мъртвец Няма да тръгна да говоря като всички за футболния съюз. Лично за мен там нещата са повече от ясни. Едни хора са се вкопали, живеят като аутисти сред нас. Непрекъснато изкарват някакви нормативни актове и уредби. И всичко е дотам. И оправданието винаги е едно: ние не съществуваме с парите на данъкоплатците, така че може да си правим каквото си искаме. И си го правят.

Жестоко е, че всичко това се случва пред очите ни, но никой нищо не може да направи, освен да даде интервю или да напише нещо подобно както аз в случая. И реално се получава така, че за футбола ни не може да има гражданско мислене, някакъв тип неподчинения, някакви демократични изяви. Нищо. Той просто се управлява от едни хора. Те са абсолютно недосегаеми. И дотам.

Всичко това прилича на някаква специална диктатура, идваща от една от най-прекрасните софийски улици - „Иван Асен Втори”.

Но млъкни, сърце,

и не говори за БФС

Всъщност исках да кажа нещо по-важно. Тук вече, в тази страна, радостта от играта изчезна. Няма я. Футболът в изконната си същност е измислен точно за това - да радва хората. Да ги инжектира с емоции. Да ги прави щастливи за няколко часа. Да преживеят с любимия си отбор няколко мига далеч от ежедневието и бита. Или всичко това, което виждаме в Испания, Германия, Англия, Италия, но и в много по-малки и не така богати страни.

Тук нещата са точно обратното. Единствено и само проблеми. Единствено и само гадост, далавери, тарикатщина. Къде е радостта? Къде са всички онези неща, за които е създаден футболът? Никъде. За радост изобщо не може да се говори.

Опитвам се да говоря малко по-обобщено, да не залитам в детайли, защото тях всеки ги знае. И продължавам.

Толкова ли е трудно тук, в България, да има едно нормално, бих казал естествено футболно първенство? Никой не говори да е като в Испания или Англия, но просто да функционира без ежедневни псувни, скандали, глупости. Да обслужва хората, които ходят на стадиона и обичат футбола, а не да робува на шепа богоизбрани.

Имам чувството, че тази обърната футболна пирамида никъде по света не съществува освен в България. Толкова ли е трудно да мине през главата на някой от богоизбраните, че едно футболно първенство е организъм. И когато му махнеш част от органите (всеки се сеща какво имам предвид), и другите започват да спихват и да прогниват. Естествен е въпросът:

Ще има ли изобщо първенство, или вече

е приключило?

Този въпрос не го задавам към футболния съюз, защото там отговорът е ясен, а към тези, които милеят за футбола. Това вече първенство ли ще се нарича, или нещо друго? И се чудя този, който би станал първи, ще има ли удоволствие от това? Много ми е любопитно.

Разсъждавам на глас и ме боли. Боли ме пак, най-вече заради радостта, която тук е отнета. Която вече може да бъде само утопия. За това, че футболът тук, в тази страна, родила велики футболисти, започва да се превръща в нещо като всичко останало. И всичките му специални фибри, цялата му философичност и епика са се изпарили.

Вече липсват

Заприличал е на някаква перхидролена лелка, която се кара на съседката си от осмия етаж на панелката. С нищо друго не бих оприличил и сравнил футбола ни в момента. Звучи дори нелепо, но лично според мен е точно така.

Дано тези кратки мисли не звучат толкова черно, особено сега по празниците. Но поне аз не мога да се хвана за нищо, в което да намеря и капка оптимизъм. Колкото и да ми се иска.