ВСИЧКО започва в един хладен ноемврийски ден на 1961 година.
България играе решаващ мач за класиране на световно първенство срещу Франция. Дотогава страната ни не е участвала във финалите.
"Петлите" са трети в света от предишния мондиал, когато Жуст Фонтен бележи рекордните и до днес 13 гола в един турнир.
Стадион "Васил Левски" се пръска по шефовете. Над 55 000 щастливци са успели да си купят билети.
Само победа
устройва българите. "В този мач бях контузен и нямаше как да играя. Да гледаш отвън, е много по-трудно, отколкото да си на терена. Вътрешно се разкъсваш, а няма как да помогнеш на отбора - връща се назад в годините Димитър Ларгов. Той е човекът, който ще сложи капитанската лента в друг велик мач на България. - Течеше 89-ата минута. Французите играеха за равен. При победа идваше трети мач на неутрален терен. Това ни беше шансът да се класираме на финали. Уникален шанс цели 32 години след първия мондиал в Уругвай. Вече усещах как отново всичко се изплъзва. Тогава съдията свири фаул за България. Кирил Ракаров заложи топката и я изстреля в стената. Реферът нареди да се пребие ударът, защото стената се придвижи напред. При втория удар Ракаров не би директно, а прехвърли стената, отнякъде изскочи Христо Илиев, пое топката с глава и след това с крак я вкара във вратата. Стадионът полудя. Гол в последната минута срещу Франция на 11 ноември 1961 г. и бараж за класиране", спомня си Ларгов.
По ирония на съдбата 42 години и 6 дни по-късно Емо Костадинов вкарва гол
в последните секунди
на "Парк де пренс" отново срещу Франция и открива пътя на България към най-големия успех в историята на футбола ни. "Но и през 60-те години в състава ни имаше страхотни футболисти. Щастлив съм, че играх с тях - казва Ларгов. - По това време всички се съобразяваха с нас. Аз играх в "Славия" и станахме първият наш клуб, класирал се за полуфинал в европейски клубен турнир - КНК (Купа на носителите на купи). Същото направи и ЦСКА в най-авторитетната Купа на европейските шампиони."
Преди световното в Чили националният отбор отново е на прага на нещо голямо. "За баража срещу Франция на неутрален терен в Милано пътувах с отбора. Но
имах страхотни болки
в бъбреците. Проклинах лошия си късмет, но съдбата ми се отблагодари по-късно. Стадионът беше претъпкан. Повечето от зрителите бяха французи. Но това не ни притесни", разказва Ларгов.
Преди мача се разиграва странна случка. Един от феновете на Франция е донесъл жив петел на стадиона. Преди началния съдийски сигнал го пуска на терена, за да дразни българите. Халфът Никола Ковачев хваща птицата и с голи ръце є откъсва главата. - "Якимов вкара
гол в 47-ата минута
и бихме с 1:0. Пътят към Чили е открит. "Само аз си знам какво ми беше, че не мога да съм с отбора. Тогава нямаше телевизионни предавания. Седях вкъщи и си мислех какво ли става в тая минута на терена в Чили. Не успяхме да постигнем победа. Все така ставаше, играем добре в квалификациите и на самия турнир не можем да направим нищо. Много пъти съм се питал какво не ни достигаше. Нямам отговор и до днес. Бяхме същите футболисти, които побеждават силни отбори в пресявките. И после край. Нещо се пречупва" - чуди се Ларгов. Той се превръща в ключова фигура при второто класиране на България четири години по-късно в Англия.
По това време нашата федерация назначава
треньор от чужбина
Това е Рудолф Витлачил, извел чехите до сребърните медали в Чили.
За втори пореден път България се изправя пред драмата на решаващ мач срещу пряк съперник за място на световното. "Белгийците бяха обявени за най-силния състав в Европа за 1965 г. В Брюксел ни размазаха с 5:0. Витлачил направи 9 промени в състава за тази среща. Шефът на федерацията Недялко Донски също имаше заслуга за това. Именно той ме извика и ми каза: "Решено е. Ти ще бъдеш капитан на мача във Флоренция." Не знаех как ще ме приемат момчетата. Притеснявах се. Отидох при Гунди и му викам: "Жоре, Донски ми каза, че аз
ще нося лентата
Имаш ли нещо против?" Гунди ме успокои, че няма проблем. Същото казаха и другите момчета. Поникнаха ми криле. Но напрежението не ме пускаше. Бях толкова нервен, че излязох от хотела и почнах да се разхождам безцелно. Гунди вкара два гола и ги бихме. Белгийците не можеха да повярват. Започнаха да говорят, че сме взели допинг. Пълни глупости. Даваха ни само здрава храна, витамини и пчелно млечице. След мача под душа ми причерня от преумора. Някои написаха, че съм припаднал. Бях се изцедил докрай на терена. Още в самолета на връщане пристигна
телеграма от Тодор Живков
Честитеше ни победата. На летището ни посрещна тълпа. Мачът се игра на 29 декември, два дни преди Нова година, народът започна празниците предварително.
От летището ни отведоха в зала "Универсиада", където обрахме овациите на запалянковците. Няколко дни по-късно дадоха тържествен обяд в наша чест. Тогава всеки получи по един плик с 900 лева вътре. Това ни беше премията. И през ум не ни е минавало да се пазарим за пари тогава", разказва Ларгов.
За съжаление и в Англия се повтаря сценарият от Чили. България безславно отпада в предварителната група след загуби от Бразилия, Португалия и Унгария...
"Само веднъж на световни финали успяхме да се представим както трябва - през 1994 година.
Сегашното поколение
се провали, защото го нямаше този отборен дух, без който няма начин да успееш. В решаващите мачове липсваше достатъчно мотивация. Но надежда винаги има - идват мачовете за "Евро 2012", надява се славният ветеран.