В неделята преди изборите в парка “Заимов” в центъра на София една от големите партии нахрани гражданите с кюфтета и кебапчета.
Мислех си, че това е прекалено просташки подход за стимулиране на електората и се случва само по поляните на село и навсякъде в ромските махали, но се оказа абсолютно в реда на нещата.
Стотици хора, дошли на разходка с децата, се редяха на опашки под шатрата на партията и мушкаха кюфтетата по пейките с хлебчета и гарнитура и с измамното самочувствие, че са прецакали системата.
На 100-ина метра оттам една друга голяма партия беше опънала масички с агитационни брошури, а кандидатите й за кмет и общинари отговаряха със заучени клишета на конкретни въпроси на преминаващите граждани. Изглеждаха съвсем безпомощни и като голи без фотошопа от предизборните плакати.
На целия този фон възрастна жена буташе инвалидната количка на съпруга си. С много ловки движения тя преодоля пресечения терен по малките, разбити улички и излезе на бул. “Дондуков”, където директно забута количката по шосето между прелитащите коли към нагорнището на моста “Чавдар”.
Жената не използва тротоара на този централен булевард, защото той от десетилетия е като повърхността на Луната, липсват и въобще скосявания към пътното платно. Няма как да минават по него нито инвалидите, нито майките с колички. Те никога не са и опитвали - по-безопасно е да се включат в автомобилния трафик.
Не разказвам тази случка заради предизборната ситуация в същия район. Не ме е яд дори, че каймата за партийните кюфтета изглеждаше от тези по 0,60 стотинки за парче в големите магазини. Гласувайки за партия, избирателят вече й е дал 11 лева субсидия - нормално е, като си продава така или иначе гласа за обедна почерпка, поне да поиска вратна пържола с наливна бира - пак ще остане сериозен бакшиш за комсомолците в централата.
Проблемът всъщност е, че от местни избори 2015 г. като избирател почти няма какво да спечелиш, а още по-малко какво да избираш. Нивото на участниците в цялата страна е катастрофално и не е било с по-нисък потенциал никога през последните 25 години.
Няма по-екзотични избори от тези! Народна певица с прическа, по-грамадна от Хеопсовата пирамида, мутри с татуировки, фолкпевици, самурай, убиец на октоподи, командос с барета и калашник в ръка, диджей, хайдути с калпаци и пушки кремъклийки, цяла мургава наказателна бригада, представена като земеделски кооператив, и дори индиански вожд, заснет на стълбите на “Св. Александър Невски”.
Има кандидати за общинари и кметове за абсолютно всеки вкус. Един обещава да върне от понеделник социализма, друг да премахне джамиите, а трети се бори за “здрави и силни тополи” (?!). Играч от провинцията дава втори шанс на тетевенската ракия, пети въвежда немски ред и прецизност, а шести директно връща руснаците - каквото и да означава това...
Сякаш някой е отключил тайно снощи големите психиатрии в страната и всички пациенти са се втурнали в ЦИК за регистрации.
Дори и големите партии срещат нерешими проблеми в издигането на кандидати - хората им се оказват с тъмни петна в биографиите и дори с криминално минало. Никога не е проличавала така кадровата немощ в политиката.
Може би и затова в много от малките населени места местният бизнес, регионалните феодали директно завземат властта (подробности четете в репортажа на в. "168 часа"). Те сами финансират кампаниите на протежетата си с очакването да осребрят и позлатят после инвестицията със своя кмет и своите общински съветници.
В провинцията интересът изглежда дребен и само от обществени поръчки, но става въпрос и за европейски субсидии, които в следващия програмен период надхвърлят 2 милиарда евро.
Така че на тези местни избори хубавото е, че си стана съвсем ясно - обещанията са си обещания, кюфтетата са си кюфтета, но преди всичко става въпрос за бизнес. Така че кандидатът реално е без значение...