Човек без снимка, но с няколко имена, международен аферист, крупен банкер и финансист, тютюнев магнат, станал прототип на главния герой в романа "Тютюн", известен строител, спонсор на комунистическата партия през 20-те години, издател, полковник от ЦРУ, а също щедър филантроп, патриот и борец за по-щастлива съдба на отечеството си - това са само част от характеристиките на загадъчната личност на Анжело (Ангел) Нисим Куюмджийски.

Със сигурност се знае също, че е бил приказно богат, а пред вратата на къщата му с молба за пари се редели министър-председатели и дори царското семейство. Твърди се, че е бил сред най-влиятелните фигури по време на Третото българско царство, личен приятел на цар Борис III покрай дружбата си с неговия брат – принц Кирил. На него се приписва и изказването, че "кариерата на политицитесе крие в техните полици, които той пазив касата си" Учудващо, но въпреки че роденият през 1886 г. в Самоков покръстен евреин е оставил ярка следа не само в българската, а и в американската история, досега няма известен нито един негов портрет.

Казват, че е унищожил всички свои снимки умишлено, защото отначало е преследван от ГЕСТАПО, а по-късно и от КГБ. За него се носят слухове и че поне пет пъти е сменял самоличността си, а когато през 1940 г. емигрирал от България дори си направил пластична операция и идвал тайно на шпионски мисии у нас. Нещо повече - през 1953 г. Анжело инсценирал собствената си смърт, а от Държавна сигурност се вързали на номера  и прекратили досието му.Историческите свидетелства за Куюмджийски са многобройни.

Видни личности като Атанас Буров пишат за него в мемоарите си, а е оставил в наследство и няколко архитектурни бижута в центъра на София и във Варна. В първата му къща на ул. "Оборище" 27 в столицата днес се помещава френската легация, а втората на ул. "Велико Търново" 18 от дълги години е резиденция на американските посланици у нас.

Куюмджийски е собственик и на една от най-красивите за времето си вили във Варна на т. нар. Станчова алея в непосредствена близост до Морската градина.Трудно е да се отдели легендата от действителността в биографията му, но в Самоков разказват, че всичко започнало от тиквените семки, които продавал като дете.

Още тогава се навъртал покрай Американския колеж в града, тъй като дошлите отвъд океана преподаватели били сред най-добрите му клиенти Скоро и те харесали будното момче и го взели да учи при тях.

Известно е също, че с помощта на американците през 1909 г. записва право в Сорбоната, Париж, където впоследствие успешно се дипломира. Някъде в този период се оженил и за богата белгийка, но стремителното му замогване станало от успешно участие в търговията с акции.

Още през 1919 г. в София за първи път се създава борса за търговия с ценни книжа и акции. Най-активният играч в нея става Анжело Куюмджийски. Той обича да рискува и скоро натрупва огромен запас от дялове в български предприятия. Смело играе и по европейските борси. За малко отива да живее в Испания, а след завръщането си в България е посветен и в международната еврейска организация „Джойнт”.

Натрупал капитал, заедно с други съмишленици основава и Франко-белгийска банка, която скоро прераства във Франко-българска банка. Анжело оглавява управителния съвет и на най-могъщото дружество по това време – “Обединени тютюневи фабрики”, и практически чрез него започва да дърпа конците и изгражда стратегията на Тютюневия картел, който държи монопола за износ на най-ценната българска стока по това време. Става член на управителния съвет и на Българското индустриално керамично дружество “Изида” в Новоселци (дн. гр. Елин Пелин), както и подпредседател на акционерно дружество “Орел”, акционер е и в параходното дружество. По-късно излиза и на медийния пазар като създава вестник “Отечество”.

Голяма част от подробностите за биографията на Анжело са събрани в книгата на самоковския краевед Христо Ярловски “Семкарчето милионер или възкръсващият евреин”. "Наистина е учудващо как едно бедно самоковско семкарче се превръща в най-богатия българин  между двете световни войни - разказва Ярловски пред "168 часа". - Бях дългогодишен кмет на Самоков и когато се пенсионирах, започнах да търся информация за неговата интересна биография. Според данни в общинските архиви той е роден в еврейско семейство, което е имало общо 11 деца. Още под турско фамилията била докарана в града от Хюсреф паша. Поводът е малко странен - дотогава имало 13 еврейски родове в Самоков и той като фаталист решил просто да промени това като докара още едно семейство. 

Първоначално и името му не е било Анжело. Много съм търсил, но за съжаление никъде няма негова снимка. Причината е, че е искал да остане анонимен, тъй като е издирван от ГЕСТАПО Още преди да емигрира от България Куюмджийски успява да заличи всички свои снимки. На няколко пъти инсценира и смъртта си." Има сведения, че е спонсорирал и комунистическата партия точно, когато е бил атентатът в “Света Неделя”. Много от разпитаните във връзка с ужасяващия терористичен акт посочват неговото име като спонсор, но полицията така и не го арестува.

"Връзките му с американците са още, докато е бил ученик. Следването му във Франция също е на техни разноски. Има сведения, че САЩ са го готвили за техен резидент в Съветска Русия още в началото на 20-те години на миналия век. Той обаче намира оправдание да откаже тази мисия. Те са му осигурили и финансов ресурс, посредством който да се внедри в комунистическата партия още през 1925 г. Много документи го свързват и с атентата в Света Неделя, но те набързо изчезват и той така и не попада в делото", разкрива още Ярловски. 

"Съществува и друга версия за произхода на Куюмджийски, която ми е разказвана от стари самоковлии - споделя приживе бившият депутат Христо Марков, който също е изследвал подробно биографията на загадъчния банкер. - Според нея той е българин, чието семейство умира скоропостижно от туберкулоза, а многодетните евреи, които са го осиновили просто са били близки на истинските му родители. 

С това се обяснява и фактът, че когато се е родил е записан в общината като Челеби Нисим Куюмджийски, а няколко години по-късно е добавено: Рахамим Куюмджийски, но в Самоков той е по-известен като Ангел Куюмджийски. В края на 19 век в кондиката на църквата също е записано, че е извършено православно кръщение на детето от мъжки пол Ангел Куюмджийски Самият Ангел-Анжело още от малък се българеел, странял от еврейските деца в Самоков и се заигравал с децата от съседната махала – българчета. Освен това не е доказано Куюмджийски да е подпомагал комунистическите атентатори. В разказите за делата му често легендата се смесва с действителността.