Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тези дни след случката с пребитото момиче заради недаден бакшиш на таксиметров шофьор си задавам един въпрос. Той няма директна връзка с тази история.
Как така се настани в обществото мисленето, че на таксиметровите шофьори трябва да се дава бакшиш? И почти се смята за задължително. Кой въведе това като някаква негласна норма и защо? И изобщо думата бакшиш, която звучи безцеремонно, нагло и тарикатски? Бих използвал някаква друга дума, защото тази напълно ме отвращава.
Отворих и видях етимологията на думата - с персийски произход е и идва от думата “дар”. В уикипедия всеки може да види обяснението за нея или накратко и сбито - възнаграждение за обслужване. И така, ще използвам думата “дар”. През нея нещата се намесват.
Даряваш, защото отсрещният е заслужил
Направил е нещо повече от необходимото. Постарал се е. Осмислил ти е част от деня. Усмихнал те е малко повече. Става дума за сервитьор, таксиметров шофьор и други.
И тогава ти даряваш пет или десет процента или колкото си искаш. Стига да ти е кеф. Правиш го с удоволствие. И смяташ, че е в реда на нещата. Но само тогава, когато наистина си получил нещо повече.
Сега какво е? Дарът (бакшишът) се смята за нещо задължително. Няма никакво значение какво е обслужването. Дали
пътуваш в кола,
която вони на пот и чалга,
 а шофьорът ти обяснява за проблемите на всичките си роднини, без изобщо да те интересува това? Или колко сме нещастни ние, българите.
 Или в ресторант, където може да ти сервират нещо, от което след това два дни ще се превиваш на кревата от киселини. Сервитьорът ти говори на “ти”. И през цялото време да се чувстваш все едно си му влязъл в къщата без покана, а не си плащаш за това. И въпреки това по някаква негласна норма отново се чувстваш длъжен да оставиш дар. Да възнаградиш труда на този, който те е направил луд. И по някакъв начин те е обидил с обноските си, с “културата” си.
Но ако не оставиш дар, сякаш вършиш някакво минипрестъпление. Сякаш се излагаш и показваш лоша култура или възпитание. Ето това е сбърканото. И по тази причина стимулът за много хора в сферата на обслужването е убит. Защото те както и да го правят - добре или зле, почтено или тарикатски, дарът (бакшишът) им е гарантиран.
Не съм съгласен изобщо с това.
Нито споделям бакшишната култура на гърците, за които десет процента са нещо задължително в кръчмите им. Според мен това е пълна глупост. Но явно и тук започва да става нещо подобно.
И точно по тази причина са безкрайните конфликти, особено с таксиметровите шофьори. Щом толкова им е важен дарът (бакшишът) и не могат да преживеят без него,
да направят две-три стъпки напред в обслужването,
 в отношението към клиента.
Например да бъдат зададени няколко въпроса, които са повече от задължителни. “Искате ли музика, докато пътувате, и каква точно?” “Температурата е 22 градуса. Мога да намаля или да увелича?” Давам примери и смятам, че това са съвсем нормални и възможни неща. И тогава пет или десет процента са нещо съвсем реалистично. А сега какво? Когато влезеш в такси, винаги си нащрек за всичко. Дори всичко да е по норми, правила, да е хубаво. То е и комплекс, защото през годините толкова си лъган, че вече нямаш вяра на никого. Толкова мазна чалга си изслушал, толкова пот си измирисал, толкова са ти натискали брояча, толкова са ти се зъбили, толкова глупости си чул…
Видял си поне
десетина пъти
толкова евтини номера
 от сорта “първи клиент сте ми за днес, нямате ли по-дребни, защото нямам да върна”. И какво ли още не. И като се сети човек, че въпреки това е оставял дар, защото така било прието по някакво странно, негласно правило… Просто ти става тъпо и за теб, и за близките ти. И за държавата, и за всичко…
А защо няма измислено негласно правило: ако не си доволен, да ти намалят с десет процента от тарифата например? И в ресторанта? И в такси? И на подобни места? Антибакшиш.