Ако внимателно следите спортния календар, вече ви е направило впечатление едно причудливо събитие, насрочено за началото на лятото.
На 12 юни в Баку стартират първите в историята европейски олимпийски игри. В тях ще участват над 6000 състезатели в 20 вида спорт. В дванайсет дисциплини ще се раздават квоти за "истинската" олимпиада в Рио де Жанейро догодина. В същото време ще видим и баскетбол 3 на 3 и плажен футбол, които не само не са в програмата на МОК, но и са слабо популярни в световен мащаб. От списъка липсват леката атлетика, баскетболът, футболът, гребането, тенисът и хандбалът. За борбата и джудото например игрите ще бъдат със статут на европейско първенство.
България ще прати най-малко 110 спортисти, а Министерството на младежта и спорта ще отпусне 1 млн. лв. за тяхното участие. С най-голям интерес се очаква представянето на националния отбор по волейбол, който се падна в предварителна група с Русия, Италия, Германия, Белгия и Словакия. Първоначално се предвиждаше селекционерът Пламен Константинов да замине за Баку с най-силните си състезатели, но впоследствие стратегията бе променена. По същото време първият ни състав ще се бори в Световната лига, която има по-голям принос за световната ранглиста. А именно от нея ще зависи изходната позиция за квалификациите за Рио 2016. За сметка на това във всички останали спортове ще бъдем представяни от най-добрите - в женския волейболен турнир, в художествената и спортната гимнастика, в бокса, плуването, скоковете във вода, триатлона, фехтовката, кану-каяка, спортната стрелба, аеробиката, батута, колоезденето и самбото.
И така, как въобще се стигна до появата на тази "малка" олимпиада? Тя бе проектирана още през 2008 г., като основната идея бе състезателите от Европа
да правят генерална репетиция година преди летните игри
Впоследствие се оказа, че някои от най-атрактивните спортове не могат да бъдат включени заради несъответствие в програмата. Ентусиазмът обаче не секна и дебютните игри бяха поверени на Азербайджан. В интерес на истината това бе и единствената кандидатура. Липсата на конкуренция по никакъв начин не се отрази на амбициите и мащабите. Според твърденията на организаторите бюджетът на форума е "само" 1 млрд. евро. Авторитетни издания като "Гардиън" и "Билд" обаче се разровиха по темата и стигнаха до сума от порядъка на 7 млрд. евро.
В бившата съветска република действително се харчи със замах, особено когато стане дума за спорт. Луксозни тренировъчни бази, невероятен стадион - реплика на "Алианц Арена" в Мюнхен, инфраструктура от бъдещето. Президентът на страната Илхам Алиев е разтворил щедро държавната кесия, която и без това е препълнена от процъфтяващия добив на петрол. Едва ли е изненада, че олимпийският комплекс носи името на покойния му баща Гейдар Алиев, управлявал Азербайджан дълги години. Впрочем така се казва и летището в столицата.
Впечатляващият бюджет едва ли е изненадващ предвид парите, похарчени за конкурса "Евровизия" през 2012 г. - 200 млн. долара. За сравнение - дори и Русия прецени, че 44 млн. долара са напълно достатъчни. Никой не се учуди и от новината, че
местният организационен комитет поема всички разходи
на делегациите от 50 европейски страни. Точно така, всички. Цялата сметка - самолетни билети, настаняване и така нататък.
Според западни анализатори зад цялото това разточителство стоят два основни стремежа на местните власти. Първата е извоюване на подобаващо място на континенталната карта. А какъв по-ефективен инструмент от спорта и културата? Втората е да се излъска имиджът на Азербайджан в разгара на жестоките критики за системно нарушаване на човешките права. Някои от най-влиятелните организации обвиняват Алиев в налагане на безкомпромисна цензура и в разчистване на сметки с политическите му опоненти.

Целият материал четете в последния брой на в."168 часа"