Проблемът на Ники Михайлов не е спортно-технически, а психологически.
В събота гледахме един прекрасен мач с Италия. Най-после нашите момчета зарадваха очите и душата на изтерзаните ни запалянковци.
Видяхме и два чудесни български гола. Със сигурност те са се въртели многократно по световните телевизионни екрани.
Видяхме още един български гол - за съжаление, в нашата врата. Виновен определено беше вратарят. “Е, какво? – ще кажете - случва се”. Да, ама на Ники Михайлов гафове от най-различен характер се случват прекалено често, да не кажем редовно.
Наблюдавал съм неговото развитие. В начало си мислех, че той има много добри качества и може по успехи даже да задмине баща си.
Да, ама за един футболист особено за вратар, - е необходимо и характер, и дълбоко вътрешно самочувствие. Такова обаче не можеш да изградиш с помощта на контактите и връзките на баща си.
В художествената и в специализираната литература многократно е описвано как бащите в повечето случаи пречат. И татко Михайлов попречи на сина си като по учебник.
Още от най-крехка възраст започна да го лансира незаслужено и безогледно
А това не може да изгради характер и вътрешно самочувствие. Може да създаде само комплекси, които се преодоляват много трудно. Ники е интелигентно момче и сигурно изпитва дълбок вътрешен срам от това, което показва на терена, и от това, че не може да оправдае доверието на баща си и на хората, които обичат да гледат футбол.
 Н.М. е богат. Красив. Известен. Сигурно има хиляди младежи, които му завиждат, но аз не бих искал да съм в неговата кожа.
Има ли шанс Ники да се възроди. Да придобие вътрешно самочувствие и да изгради характер. Може, но за това се изисква ХАРАКТЕР. А де!
Заслужава си обаче да опита. Да се прибере при турското си отборче. Да се откаже от медийнните си изяви. Да не приказва с баща си за футбол.
Да не ползва неговите връзки. Да тренира, да тренира и да мисли
само за футбол
И след 2 или 3 години да се яви на бял кон. Да дава Господ! Лично аз ще се радвам.
П.С. Въпросът за националния отбор е много лесен. Просто да не канят Ники Михайлов. А Петев, и той от време на време да проявява характер. Особено сега, когато предстои контрола в Турция, организирана от Б. Михайлов.
П.С. За съжаление повечето български футболисти физически едва издържаха до края на мача. Това е разбираемо. Една част от тях играят в родното първенство.
А някои от легионерите често са резерва. Би могло да се направи следното:
Кондиционалният треньор да изготви индивидуални програми за всички евентуални бъдещи национали и да ги контролира редовно по скайпа. А може би това вече се прави. Дано!

Още интересни анализи и коментари четете в новия брой на в. "168 часа".